Роуз
Случвало ли ви се е да гоните спомените си, а те да се крият от вас? Онова чувство, когато нещо ви е на изика да го кажете, но винаги преди да го изречете, то да изчезва. Е аз съм в такова състояние. Искам си спомените обратно. Искам да си спомням дори разочарованията в живота си. Искам да си спомням всичко. Да знам, коя съм аз? Как съм попаднала в такава ситуация? Защо всички ме лъжат, а после казват, че било за мое добро? Да си спомня, коя е истинската Розалинда и защо всички я лъжат. Дори и собственото ѝ семейство.
Първа стъпка от моя план, вече беше в действие, вината изяждаше Вий отвътре, чувството за отговорност, което изпитва към мен ми помага дори още по- вече. Виждах в очите ѝ, че би направила всичко, за да се реваншира. И ето, че това е в моя полза. Независимо, че е моя сестра и тя ще понесе последствията от лъжите си. Сега беше ред на вторият ми ход.
- Мамо, не! Страх ме е да изляза сама от къщата. Никга не знаеш какво те чака зад всеки ъгъл, а и като не си спомням нищо ще съм още по- лесна мишена. Вий е с приятели, а Джош не се е прибирал от три дни. Няма да изляза и това е .- очите ѝ ме сканираха няколко пъти преди да проговори. О, само нека да проработи.
- Добре, да, ти си права. Наистина, ще вземем мерки за твоята безопасност. Какво ще кажеш да назначим, човек, който да е с теб непрекъснато?!? Нещо, като бодигард.- браво мамо, точно на това се надявах. Съжалявам, мамо, че те лъжа, но няма начин. Както всички останали така и ти криеш много неща от мен.
- Бодигард?!? Не е ли прекалено все пак?- знаех, че това мое изказване , ще затвърди решението ѝ.
- Да, бодигард. И не е прекалено. Всичко ще направим за твоята безопасност.- е, това е началото. Вече съм започнала, няма връщане назад. Вий, сега е твой ред. иДано направиш това, което искам.
Шон
Сякаш Наташе бе потънала в дън земя. Сякаш е толкова близо до нас, че знае всяко наше движение, но в същото време и толкова скрита. Скрита така, че никой да не може да я намери. Наистина ли е толкова умна или аз вече не мога да мисля трезво? Телефона ми извибрира. Имах съобщение от Вий. Сърцето ми прескочи удар, само дано всичко да не наред с Роуз.
Вий
Шон, чакам те в кафенето, където се запознахме. Трябва да говорим. Важно е ! Свързано е с Роуз.
П.С : Спокойно тя е добре. Просто трябва да говорим!
Завих рязко и навлязох в насрешното. Сега какво? Какво още ще се обърка? Тези петнайсет минути ми се сториха като часове. Най- накрая стигнах втпросното кафене. Вий ме, чакаше и почукваше нервно с пръсти по масата. Знаех, че това, което ще ми каже няма да ми хареса. Знаех, че отново ще е нещо, което да заплете ситуацията още по- вече.
- Вий, казвай, какво има?- не изчаках дори да седна срещу нея. Не можех да чакам. Трябваше да разбере, какво не е наред.
- Слушай Шон трябва ми услуга.- Вий се наклони леко напред към мен и се огледа за да види, дали някой ни гледа.
- Добре, каква услуга? В съобщението ми написа, че става дума за Роуз. Какво става?- вече губех търпение.
- Мама, реши да назначи бодигард на Роуз. Страхува се за нейната безопасност. - чакай, чакай бодигард? Тоест някой мъж, който да е постоянно с нея?
- Вий,това не ми харесва. Някой непознат, който да се навърта около нея. Измисли нещо. Разобеди майка си. Нека да измисли нещо.- имах лошо усещане.
- Пробвах, но мама е непоколебима. Ще назначи на Роуз бодигард, който ще е с нея навсякъде. В училище, когато е с приятели. Ще седи пред стаята ѝ, до сутринта. Ще е, като нейна втора сянка. Затова искам услуга от теб. Кандидатствай за работата. Аз ще те представя на нашите. Те не са те виждали. Не знаят, че ти си въпросният Шон. Просто се съгласи моляте. Не вярвам на никой друг освен на теб що се отнася за Роуз.- гледах с ококорени очи. Не можех, да рискувам и отново да се меся в живота на Роуз, но да я оставя съвсем сама с непознат мъж, който ще я следва навсякъде?!? Това няма да стане.
- Шон, не ми отказвай. Моляте съгласи се. Ако не заради мен, поне го направи заради Роуз.- А сега какво? Какво трябва да направя?!?
- Добре, Вий, съгласен съм. Ще стана бодигард на Роуз!- господи в какво се забърках отново?!?
