Роуз
Това боли страшно много. Точно, когато реших, че трябва да говоря с него отново нещо ми показа, че това между нас не е редно. Двамата сме толкова различни, че направо се чудя как до сега не сме се избили. Докато аз цяла нощ се въртях в леглото и мислех, какво прави, а той е утешавал бившата си годеница. Направо чудесно. Вървях толкова бързо, че имах чувството, че бягам. Просто исках по най- бързият начин да се отдалеча от него. Мамка му, писна ми, писна ми.
Удар. Това изпитах, когато се центрирах в един човек. И двамата паднах ме на земята. Ударих силно ръката си, а момчето падна върху мен, подпирайки се на ръцете си, за да не ме смачка.
- Господи!- изтенах щом нормализирах дишането си. - Това боли!
- Мили боже, добре ли си? Съжалявам не гледах къде ходя.- започна да се извинява момчето, помагайки ми да стана. Огледах го. Очите ми потърсиха неговите. Признавам си беше наистина красив.
- Виж няма проблем. Аз не внимавах. Всичко е наред.- усмихнах му се и вдигнах чантата си от земята. Телефона ми започна да звъни, което ме накара да отклоня погледа си от него.
- Ало, Вий какво има?- господи, дори не очаквах какво ще ми каже.- Боже, наистина ли? веднага идвам.- прибрах телефона си и отново погледнах към момчето.
- Извинявам се, още веднъж, че не внимавах, но сега трябва да тръгвам.
- Чакай, поне ми кажи името си.- извика след мен.
- Розалинда- извиках обратно и се качих в едно такси
**************************************************
Влетях в къщата и по най- бързият начин се качих в стаята на Вий. Отворих вратата без да мисля и влетях вътре. Беше се свила на леглото и леко подсмърчаше.
- Вий.- знаех колко е гадно да видиш човека, когото обичаш с друга.
-Роуз, извинявай, че ти се обадих така, ноаз просто..................- Хей няма проблем. Искаш ли да ми разкажеш?- гласът ми беше тих, но тя ясно го чувше. Преди да ми каже каквото и да било, някой почука на вратата, но не изчака отговор а направо влезе. Момиче с руса коса и облечено само по тениска се усмихна мило. Имах усещането, че това е Ана, а най- лошото беше, че беше с тениска на Джош.
- Извинявайте, че ви прекъсвам, но ми трябва още една хавлия с Джош ще си вземаме душ и....................- бързо я прекъснах, преди сестра ми напълно да откачи.
- Ето вземи.- подадох и една кърпа и с поглед и подсказах, че трябва да излезе.
- Не не мога. Махам се от тук. Не издържам.- прошепна Вий, вземайки ключовете за колата на нашите.
- Вий, чакай,не е разумно да караш ядосана. Ела успокой се.- опитах се да я разобедя, но без успех. Тя изхвърча от стаята, а скоро и откъщата. Тръгнах веднага след нея. Нямаше да я оставя сама. Точно, когато колата щеше да потегли, аз секачих при нея.
- Вий, моляте успокой се и намали малко. Ще се блъснем някъде.- паниката в гласът ми си личеше.
- Роуз, не разбирах, той в сгоден.- извика Вий, която не намали, а напротив.
-Аз ли не разбирам? Вий, разбирам те по-добре от всеки друг. Просто спри.- извиках на свой ред.
- Не, роуз не разбираш. В последно време мислиш само за теб и Шон. Изобщо мислиш ли за другите?- ,, Ау това заболя"
- Вий ти чуваш ли се? Спри шибаната кола.- извиках, но после всичко стана като на лента. Ударът отнесе вратата от моята страна. Ударих си главата, а кракът ми сякаш не беше на мен. Дори не го чувствах. Колата се превъртя няколко пъти и накрая спря точно на ръба на една пропаст. За бога какво се случи. Петната пред очите ми започнаха да стават все по големи , а скоро очите ми започнаха да се затварят.
- Вий...............- прошепнах за последно преди да затворя напълно очитеси.
Знам, че се забави и че едвали е толкова интересна. Моля за мнение.
П.П- Главата не е редактирана. Просто вече е 00.20 и аз умирам за сън.
