Лусинда седеше втрещена. Явно не бе очаквала да и задам такива въпроси.
- Какво искаш да кажеш? Аз наистина не знам за какво говориш.- заекваше, това бе ясен факт, че ме лъже.
- Лусинда, познавам те прекалено добре. Така че ми разкажи. Знам, че криеш много тайни от мен и това не ми харесва. Кажи ми кой е Шон. Кажи ми коя си ти?
-Ако ти разкажа, ще те забъркам в такива неприятности, че ще съжалиш.- отвърна ми тя, някак тъжно.
- Лусинда, остави ме това аз да го преценя. Сега ми кажи всичко.
Лусинда въздъхна и се настани по удобно на леглото ми.
- Преди две години се запознах с Шон. Чувствах, го като най- добър приятел. Един ден решихме да си направим лагер в близката гора. Бяхме аз, Шон, Джейк, и една моя приятелка Наташа. Бяхме запалили огън и си разказвахме всякакви идиотски случки. Всичко вървеше добре, докато от гората, не се чу някакъв шум. Шон стана пръв за да провери дали всичко е наред. Забави се повече от колкото трябва. Тъкмо щяхме да го потърсим, когато той се появи но не беше сам. С него имаше въоръжени мъже, които го държаха на прицел. Шон ги познаваше. Работеше за тях и все още го прави. Всичко мина на лента. Шон им се възпротиви и те заплашиха да го убият и точно когато един от тях натисна спусъка, Наташа изблъска Шон и пое изстрела вместо него. Почина на място. Куршумът беше засегнал важни органи. - с такава мъка разказваше, че имах чувството че го преживява отново и отново.
- Защо, го е направила?- едва попитах, макар и май вече да се досещах.
- Те се обичаха. Господи, обичаха се толкова много. Бяха готови на всичко един за друг. Но тя не знаеше кой е той. Не знаеше, коя съм аз.
- А кои сте вие. Лусинда, в какво се забърквам?
- Просто стой далеко от Шон. След смъртта на Наташа, той се промени. Стана още по- опасен. Искам само да знаеш, че не трябва да се забъркваш с него. Кажи ми какво става между вас? От къде се познавате? Кажи ми всичко.
Лусинда продължаваше да крие голяма част истина. Но дали аз трябваше да и' кажа цялата истина за това между мен и Шон?!?
- Няма нищо между мен и него. Познаваме се от университета. Когато Джейк ни завари нищо не беше станало. Просто той ми беше модел. Така ни бяха разпределили. Нищо повече.- излъгах я. Не мога да повярвам, че излъгах Лусинда. Но трябваше ли да се чувствам гузна. Та тя ме е лъгала толкова време.
- Сигурна ли си, че няма нищо друго?- отново ме попита.
- Да, напълно съм сигурна. А сега след като разбрах тези неща мисля да стоя колкото се може по на далеко от него.- Щях да разбера истината и то на всяка цена.
***************************
- Днес трябва да ги доведете при мен. Искам ги живи. Ако и косъм падне от главата им, ви обещавам че ще ви линчувам. Ясен ли бях?
**************************
Вървях към дома на Шон. Трябваше да ми обясни какво става. Как всичко стана толкова объркано. Позвънях на вратата. Един, път, два пъти, но нищо. Знаех къде е резервният ключ. Може да ме помислите за нахална, обаче точно сега не ме интересуваше. Трябваше да ми каже всичко.
Отключих вратата и започнах да изкачвам стъпалата към стаята му. Посегнах към дръжката и като чели нещо ме жегна отвътре. Отново посегнах към дръжката и отворих вратата. Но май беше по- добре изобщо да не бях идвала.
Вий беше положила глава на гърдите му. Той беше увил ръката си около кръста и', а дрехите бяха пръснати из цялата стая. Онова чувство на пламък в стомаха ми се зароди. Идеше ми да викам, да му забия шамар. Но после се сетих, че нашето е просто игра. Той не е длъжен да прави каквото и да е за мен. Но тогава, защо се чувствам предадена?
Огледах се. Видях един лист хартия и един химикал. Реших да му напиша нещо, за да разбере, че съм видяла какъв е задник.
,, Разбрах много неща за теб и дойдох да поговорим, но виждам, че нощта е била тежка. Само за едно ми е жал. Че горкото момиче, Наташа, се е жертвала за да спаси живота ти. Само колко те е обичала, а не е знаела какъв си идиот и предател. Чудя се колко момичета са били на мое място и колко от тях са жертвали живота си за теб.?!?"
П.П: МАЙНАТА ТИ! - Розалинда
Оставих бележката от неговата страна и напуснах къщата безшумно. Ето ме. Отново вървейки по улицата, мислейки за всичко което стана. И точно когато си мислех, че нищо не може да ме изненада, се случи това:
Усетих някаква кърпа да покрива устата ми и носа. Главата ми започна да се замайва. Опитвах се да не дишам, но вече беше твърде късно. Миризмата се разнесе, карайки очите ми да се затварят все повече. Преди да изпадна напълно в безсъзнание чух похитителят ми да казва:
- Ти си невинна и красива. Ето, защо нашият Шон държи толкова на теб. Да видим на какво е способен за да те спаси.
*******************************************************
Тада! Както обещах ето я новата глава. Знам, че я качвам в осем , обаче не можах по- рано. Надявам се да ви хареса. Може да коментирате, това значи много за мен.
О, за малко да забравя. Утре качвам новата история. Надявам се и тя да ви хареса.
Е чао, от мен за сега!
