Роуз
Шон ме предаде, Лусинда ми заби нож в гърба, сякаш всичко е против мен.
Хванах си едно такси и му казах адреса на родителите ми. Макар скоро да разбрах за тях само там можех да отида сега. Преди да се усетя вече се намирах пред голямата къща. Платих на шофьора и по най- бързият начин слязох от колата. Видът ми беше потресаващ. Косата ми рошава, очите ми зачервени , а по врата ми засъхнала кръв. Молех се да се добера до банята преди майка ми да ме види. Или баща ми. Отворих тихо вратата и притичах по стъпалата. Бързо влязох в стаята в която бях останала миналата нощ, а след това заключих. Това ли е истинската любов? Да ти иде да убиеш въпросният човек, но сърцето ти отново да жадува за него. Ако е така, аз съм загубена. Загубена по Шон Мендес.
Неутрална гледна точка
- Сериозно ли? Ще остане да спи у вас. Шон това е глупаво. Тя е твоята бивша годеница. Представи си Роуз да се появи и да я види тук. Тогава нещата ще станат още по- лоши за теб.- Вече от петнайсет минути Вий се опитваше да ге откаже от това му решение.
- Ако Роуз ми беше дала шанс да и' обясня, в момента всичко щеше да е различно.- защитих се и погледнах към спалнята където беше вече заспалата Айла.
- Ако ти беше на нейно място и от някъде се появи някакъв си бивш годеник, как би реагирал? Щеше да му стиснеш ръката или да го поздравиш, че отново се е върнал в живота на момичето за което си готов да умреш. Да усетиш онази болка, която ти подсказва, че губиш човека, който обичаш до полуда.- Вий отново го атакува, а този път сякаш Шон нямаше какво да каже.
- Аз наистина обожавам Роуз, но не мога постоянно да се опитвам да и' обяснявам неща, които не я интересуват.- отвърна и' Шон с груб тон.
- Не я интересуват ли? Естествено,че това я засяга.Щом си избрал тя да бъде човека до теб, трябва да и се доверяваш.- извика му Вий и напусна бясна апартамента му.
********************************************************************************
Роуз седеше сама в стаята, вече взела си душ. Знаеше, че трябва да поговори с някой, но с кого? Какво трябваше да каже на въпросната си майка. Спомни си как се запозна с Шон. Сякаш беше вчера. Усмивката му, онази похот с който гледаше. Начинът по който я караше да се чувства, когато я докосне, направо я побъркваше. И всичко това я връхлетя за един миг. Болката се усили, когато си спомни за Айла. Стройната и' фигура, караше Роуз да се почувства некомфортно. А когато си представи, че Шон я е докосвал по същият начин, като нея или даже някак си по интимно, сърцето и' замря. Тихо почукване на вратата я стресна и тя бързо изтри стеклите се сълзи. Не искаше никой да я вижда слаба.
- Роуз, добре ли си?- Вий влезе тихо в стаята.
- Добре съм. Какво да ми има. Какво толкова се е случил. Просто поредният задник, който се подигра с чувствата ми. Поредният, който взе сърцето ми и го смачка. Поредният, който ми показа, че е безсмислено да обичаш. Любовта не струва. Пет пари не давам вече за чувствата си. Просто слагам точката.- извика Роуз хвърляйки една от възглавниците на пода.
- Защо си мислите, че само на вас ви е трудно. Сякаш вашата любов е най- труда. Сякаш вие сте най страдащите хора на тази планета. Замисляла ли си се, че и другите хора страдат. Но не, само ти си имаш проблеми нали. Знаеш ли на мен какво мие? Да се самозалъгвам всеки ден, всяка секунда с нещо друго или с някой друг. Знаеш ли какво е да се влюбиш до полуда в по- големият си брат? Всеки ден да си повтаряш ,че това е дяволско, да знаеш че е кръвосмешение, но да желаеш докосването толкова силно, че чак да боли. Всяка вечер да си спомняш за устните му навсякъде по кожата си, а силното желание да те кара да се разтапяш? Ако наистина си изпитала всичко това на веднъж значи си струва да седиш да се самосъжаляваш и да захвърлиш чувствата си.-Вий не усещаше, но сълзите се стичаха по бузите и'. Обърканият поглед на Роуз съвсем не улесняваха ситуацията.
- Брат. Тоест нашият брат?- Роуз едва изрече това и я погледна с по настоятелен поглед.
- Да, Роуз, нашият брат. Имаме брат, който обаче не съществува в очите на родителите ни. - изпъшка Вий и се сви на леглото до Роуз.
-Ще ми разкажеш ли?- попита Розалинда с лек страх.
- Нашите искаха да уредят брак на Джош, тоест брат ни. Той се намираше някакъв начин да се отърве, но един ден така се случи че ни хванаха Видяха как двете им деца се целуват. От тогава те го прогониха. Вече от две години Джош го няма. Не се обажда, дори един път не ми се обади за да ме попита как съм.
- Господи, аз не знаех.........Чувствам се, като пълна егоистка. Мислех само за своята съдба. Нямах представа. - прошепна Роуз и притисна сестра си по- близо до себе си.
- Обичам го Роуз. Обичам го толкова много.- проплака Вий и се отпусна в прегръдките на сестра си.
- Знам, Вий, виждам го в очите ти. И аз обичам до полуда. Бих умряла за Шон, бих умряла.- проговори Роуз и затвори очите си.
Е това е новата глава. Направих я доста по- дълга, защото се забавих. Надявам се да ви харесва. Бих искала да коментирате и да кажете какво мислите за Вий и новооткритият брат. Мисля следващата глава да се отнася за въпросният Джош. Ще пусна няколко спомена на Вий за да ни стане по- ясно за чувствата между тях. Надявам се да не съм ви разочаровала.
