- Ти ще разбиеш защитата?!? Едва ли ще се справиш. Но признавам, че беше добър опит.
- Ако искаш ми вярвай, ти няма да можеш да си получиш стоката, не аз.- дано да звуча достатъчно уверена в себе си.
- Добре, така да бъде. Но ако ме измамиш, ще ви линчувам. Ти знаеш много добре, че аз никога не се шегувам. Сега ще те отвържа за да помогнеш на този жалък боклук.
Той сряза сезалите, около ръцете ми и ми подаде аптечка. Приближих се до Шон и започнах да промивам раната му. Той леко се размърда.
- Роуз, чух какво му предложи. Ти луда ли си?
- Майната ти Шон. Точно ти нямаш никакво право да ми се месиш. Ти си егоист. Ти си един задник. Как можа да не ми кажеш.
Превързах раната му у се изправих:- Сега ще ти се наложи да ми се довериш.
Питър ме хвана груба за ръката и ме изведе от килията. Вкара ме в някакъв кабинет.
- Е да видим какво можеш. Шон свърши половината работа сега е твой ред да я довършиш. И не мисли да правиш глупости. Виж какво стана с Шон.
- Погледнах към екрана на лаптопа. Виждах само цифри и кодове. Сега какво? Нямам си на представа какво да правя. Трябва да измисля някакъв вариант. Трябва да се справя. Силен тътен прекъсна мислите ми. Питър се сепна и излезе светкавично. Сега беше момента да измисля каквото и да е. Огледах кабинета и започнах да отварям шкаф по- шкаф. И накрая намерих пистолет. Никога не бях стреляла и явно днес ще бъде първият път. Излязох от кабинета и започнах да вървя по- дългият коридор. Чуваха се гласове, крясъци. Стигнах до килията от която излязох по- рано и надникнах вътре. Явно Лусинда е успяла да скъса сезала си. Видях как Питър замахва към нея и я удря това увеличи адреналина в тялото ми.
- Веднага спри, иначе кълна се, ще те убия на място и не се шегувам.
-Ти ли ще ме убиеш, та на теб ти е жал да смачкаш буболечка, камоли да убиеш човек.
- Само ми дай повод и ще си покойник. Сега искам да ми дадеш ключа за тази килия.
- Или какво? О Розалинда толкова си слаба.- след изричането на тези думи, аз го прострелях в крака.
- - Дай ключа. Вече разбра, че не се шегувам. Следващият път ще стрелям в сърцето.
Той ми подаде ключа, а Лусинда беше развързала другите. Излязох ме извън килията и аз я заключих. Лусинда водеше тъй, като знаеше пътя. Шон беше в безсъзнание. Ръката му все още кървеше и то все по- обилно.
Най- накрая излязох ме от тази сграда, която е като лабиринт. Качих ме се в колата на Лусинда и потеглих ме. Тази нощ щеше да е много дълга.
Завърнах се. Вече не съм болна и реши да кача нещо. Малко е къса, но днес качих нова глава на другата ми история с Шон, а сега пиша и тази глава. Просто съм изморена съжалявам. Надявам се да ви хареса. Ще се радвам, ако оставите по- едно мнение.
