Шон
Как успях отново да се подредя така?!? Роуз седеше пред мен и не отделяше очи от моите. Гледашеме с някаква насмешка, но в същото време и с ирония. Имах чувството, че знае всичко, сякаш нещо ѝ подсказваше, че нещо липсва от старият и живот. Но откъде можеше да знае?!? Ах, Шон вече дори и параноик ставаш. Но тя, сякаш казваше с поглед, че ще ме довърши. Сякаш ме предизвикваше с всяко движение и всеки поглед. Дали просто да не си тръгна? Но само при мисълта, че някой друг ще е постоянно с нея, кръвта ми кипва и здравият ми разум сякаш изчезва.
- Е, значи Шон, като за начало искам да спазваш няколко прости правила. - Правило номер едно:- Нямаш право да се срещаш и да кръшкаш с момичета, докато си на работа. - Правило номер две:- Щом кажа нещо, нямаш право да го оспорваш или да изказваш мнение.
- И правило номер три. Може би едно от най- важните и моят фаворит. Ти ще ми разкажеш всичко за старата Розалинда, без да се опитваш да ме лъжеш или баламосваш. Или кълна се Шон, че ще ти създам такива проблеми, че и господ да не може да ти помогне.
Е честито, ти получи работата и се забърка в каша от която само аз мога да те измъкна. Щом си фен на игрите, надявам се тази да ти хареса.- с това тя се доблежи до мен, целуна съвсем леко бузата ми за да ме издразни и напусна стаята, оставяйки вратата отворена за да я последвам. Мамка му, точно от това се страхувах.
