Sunshine

1

Тя седеше на прашния кухненски под, кръстосала крака и загледана в бялата стена. Дъските скърцаха и четката в ръката ѝ от време на време разпръскваше цветни пръски от синята боя в другия край на апартамента по тях. Дотолкова бяха изцапани с всякакъв вид бои, че Елиейн не си спомняше първоначалния им цвят.

В другата си ръка държеше цигара. Плътните ѝ устни се бяха увили около единия ѝ край. Димът премрежваше погледа ѝ, но това изглежда сякаш не ѝ пречеше. Беше все така загледана в онази стена.

Косата ѝ беше вързана на кок, който започваше почти на тила, много ниско на главата. Къдриците, които се подаваха от него, обгръщаха врата ѝ.

Рисуваше океански вълни днес. Беше ходила два-три пъти до Лос Анджелис, затова не беше трудно да си ги представи.

От няколко години обаче живееше в Алабама. Беше се преместила от Тексас, за да учи в локалния университет. Родите ѝ все още не одобряваха решението ѝ, а беше вече четвърта година там. Ърнест и Марая. Бяха строги, повече отколкото беше нужно за една подрастваща тийнейджърка, която си спечели диплома.

Беше им разказвала за всичките си двама приятели, които имаше в гимназита. Том и Ноа. Бяха добри момчета, не я пришпорваха за неща, за които не беше готова и я уважаваха. Но не бяха подходящи за нея. Том беше твърде нервен, когато я целуна за пръв път, а Ноа се беше концентрирал върху обстановката в колата си, опитвайки се твърд много да я направи романтична, когато отнемаше девствеността й. Нямаше страст, динамика, забавление. Беше твърде обикновено и веднага след раздялата си губеха контакт завинаги. Ърнест и Марая обожаваха и двамата, бяха богати, нямаха вредни навици, свестни момчета.

Истинският ад за тях настъпи в минутата, в която дъщеря ми, която готвеха за най-престижните университети в света, им каза, че иска да учи изкуство. Ърнест не спря да заеква два дни, а Марая плака цяла нощ. И все пак я подкрепиха, оставиха ѝ да избере къде да замине и плащаха всички такси. Наеха ѝ апартамент, малко след като пристигна, общежитията не ѝ понасяха. Смяташе ги за шумни и отблъскващи вдъхновението.

В края на първата година разбраха, че пуши. Кутията цигари изпадна от джоба на якето ѝ, когато се прибра в Тексас и се затича от входната врата да ги прегърне. Бяха в потрес. Елиейн се опита да ги излъже, но после реши, че е по-добре да се примирят. Беше голяма вече, животът си беше нейн.