Sunshine

28

Ден по-късно Елиейн слезе до супермаркета, за да си вземе нужните продукти за Киш Лорен. Обичаше френската кухня, макар да не беше от най-лесните. Беше решила да сготви и да се нахрани, а после да се отпусне и да рисува поне за малко. Напоследък музата ѝ се беше скътала под леглото и отказваше да излезе, затова тя реши, че сама трябва да я издърпа оттам. Щеше да си извади нужния брой цигари, любимите бои, дори щеше да пусне щорите и да запали свещи. Спокойствието на рисуването, което я обливаше винаги, ѝ липсваше твърде много, за да го остави да излети.

Тъкмо добави яйцата и бекона към кошницата си и се запъти към витрината със сметаната, когато го видя. Беше той. Малко по-изморен, с онези грозни торбички под очите и разрошената коса, но той. Дрехите му бяха раздърпани и измачкани, сякаш не ги беше гладил, откакто ги беше извадил от куфара си. Приятелите му бяха около него и му разказваха нещо, на което той се смееше, отметнал глава назад. Единият беше преметнал ръка около раменете на момиче със завиден вкус за дрехи. Не показваха нищо, което можеше да изкуши всеки мъж, но и така можеха да го оставят безмълвен. Другият държеше някакъв снакс в ръката си и упорито отказваше да мине пред старицата срещу него.

Тя осъзнаваше, че трябва да се размърда. Трябваше да избяга възможно най-бързо оттам, да се върне в апартамента си и да забрави, че някога го е виждала. Можеше всеки момент да я види.

Помнеше как преди месец бяха тук отново. Беше я притиснал към единия щанд и отказваше да я пусне. Беше я целунал, макар да не я познаваше.

Краката ѝ бяха като олово, когато погледите им се засякоха. Дилън заряза приятелите си и се затича към нея, а тя се прокле, задето не се беше скрила по-рано. Прокле устните му, които я бяха принудили да остане още минутка, за да ги погледа. Прокле усмивката му и колко добре изглеждаше, макар да си личеше как нещо го измъчваше.

-     Елиейн! - извика ѝ.

Веднъж възвърнала си способността да ходи, тя не чака и секунда още. Разбута с лакти хората около нея и сви зад витрината. Гмурна се в тълпата и заряза пазарната си количка. Заоглежда се за най-близкия изход и тъкмо когато го видя, почувства как студени пръсти се увиват около лакътя ѝ.

-    Пусни ме или ще се развикам - предупреди го, но все още стоеше обърната към изхода, защото се страхуваше да го погледне.