Дилън, ако това беше истинското му име, реши, че е нужно да плати за продуктите ѝ, задето я бяха изгонили от супермаркета. Офертата щеше да е изгодна, ако не я беше придружил от единия край на булеварда до касата. Можеше просто да ѝ даде пари и да я остави на мира, но не, копелето искаше да ѝ развили деня колкото се може повече.
- Ама защо ти е пък това? - питаше я през цялото време, докато тя пълнеше количката с всякакви продукти, дори да ги нямаше в рецептата.
Поне щеше да си накупи провизии за вкъщи и щеше да го прецака с няколко долара. Струваше ѝ се честно на фона на изгубеното вдъхновение и неприятностите, които ѝ беше създал.
- Виж, ако не искаш да плащаш, просто си взимай марля и спирт и изчезвай - сопваше му се тя.
- Ама на кого са му притрябвали десет пакета подправки "Пикантина" за пиле? Това никой нормален човек няма да го сложи на едно ястие, освен ако не готви за цяла армия, а във вас не видях да има цяла армия.
- Млъквай.
- И после било лъжа, че ниските момичета нямали лошо поведение.
- Пак ще те зашлевя.
Пръстът ѝ беше обвинително забучен между гърдите му, докато той вдигаше ръце в знак на невинност.
- Да нямаш някаква страст да зашлевяваш момчетата в леглото? - засмя се той. - Не ми се вярва да си лесбийка...
- Млъквай, ти казвам.
- Не, сериозно, садо-мазо ли практикуваш?
С това Дилън си спечели още една плесница. Добре, че този път магазинът беше малък и продавачката беше тийнейджърка със слушалки в ушите.
- Как може да си толкова арогантен? Никой ли не те е учил на възпитание, къде са родителите ти?
- Не намесвай родителите ми - затегна челюст той.
Елиейн просто се обърна, кой знае какъв вид психоза имаше и колко килограма мускули беше, не искаше да го тества. След като се убеди, че в количката има покупки за поне сто долара, тя му я отстъпи и пъхна ръце в джобовете на късите си панталонки - красноречив жест, който трябваше да му говори много, защото нямаше никакъв шибан начин да е издържала това му държание половин час без да получи компенсанция.
Докато излизаха от магазина, тя се намери да се взира в кървавите му ръце. Кой знае в какво се беше забъркал и кого беше докарал до кой знае какво състояние.
YOU ARE READING
Sunshine
RomanceТя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново из...