Sunshine

26

Беше хубаво да си дойде вкъщи, да види старите абсурдни завеси и кухнята, в която множество пъти беше забравяла някое приготвящо се ястие. Новите завивки я чакаха на старото легло. Картините ѝ, окичили всяка стена, сякаш я приветстваха, когато влезе в апартамента. Познатото, спокойно място, което тя използваше, за да се изолира от света, я погълна.

Беше чакала цяла вечност за този момент, но нещо липсваше. Нещо не беше правилно, сякаш пъзелът беше подреден, но и в същото време разбъркан.

Затова Елиейн реши, че трябва да се отърве от чувството. Отвори прозореца, за да прогони застоялия се въздух. Съблече дрехите си и влезе под душа, чиято струя беше неочаквано силна. Беше свикнала на слабото чучурче в къщата на родителите си и сега не можеше да се приспособи към внезапните промени. Втри лосиона в кожата си, а после и шампоана с аромат на жасмин в косата. Когато излезе, любимата ѝ бяла хавлия я чакаше на закачалката.

След досадното сушене със сешоара и обичайната процедура след банята, дойде редът и на багажа, който чакаше да бъде разопакован. Дрехите ѝ бяха ужасно измачкани, а тоалетните принадлежности - на привършване. Гардеробът ѝ прие стария си вид, а след като и хладилникът отново се напълни, понеже беше отишла до маркета, всичко изглеждаше наред за момент. Докато включваше фурната обаче, отново го усети. Не беше като чувството, когато беше забравила да плати таксата за водата или тази за университета. Беше по-остро, по-язвително и я завличаше скорострелно към дупката на безпокойствието и паниката.

Печените картофи станаха по-бързо, отколкото очакваше, и тя ги извади, а след това се тръшна на дивана. Както винаги, готвенето изтощи и последните ѝ запаси от енергия.

На сутринта се зае с пропуснатите записки и написа есето, което един от професорите в университета беше поискал преди седмица. Плановете ѝ за това бяха още за вечерта, но понеже беше заспала, сега изоставаше с графика. След двучасово преговаряне на материала стомахът ѝ ѝ напомни, че се нуждае от храна, и тя реши, че картофите от снощи са достатъчно добре изглеждащи, за да закуси с тях. Направи си и кафе, припомняйки си звука на кафе машината, която толкова много обичаше, и отново зарови нос в учебниците.

Едва към следобед си спомни, че Кели имаше рожден ден днес. Скочи на крака с разширени очи, грабна телефона си от масичката за чай и набра номера ѝ. Беше забравила да ѝ каже кога си идва и със сигурност не искаше да пропусне партито ѝ, защото после щеше да ѝ натяква дори след побеляването на косата ѝ. Докато чакаше да вдигне, взе ключовете си и малко пари и изхвърча от апартамента.

-   Елиейн - изчурулика русокосата в слушалката. - Какво правиш?

-     ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Обичам те и наистина нямам време за дълго и излиятелно пожелание, така че просто ми кажи от колко часа и къде ще празнуваме.

-     О - звучеше изненада, дори шокирана, - ти си в Алабама?

-     Да, снощи си дойдох, но бях като труп и забравих да ти звънна.

-    В онова заведение срещу фитнеса, където ходихме през първата година в университета. Нали го помниш? - изчака отговора ѝ, преди отново да заговори - От девет вечерта.

-     Защо толкова късно?

-     Искам да е малко по-интимно, нали се сещаш...

-     Схванах, схванах - Елиейн се засмя, преди отново да ѝ пожелае честит рожден ден и да затвори.

Вече беше запалила двигателя на колата си и скоро потегли към любимия си магазин за дрехи. Отне ѝ четири часа, за да намери как искаше да изглежда. Влизайки отново в колата си, държеше три огромни торби. В едната имаше рокля от шифон и дантела с цвят на френско грозде, която обгръщаше извивките ѝ и придаваше особена апетитност на устните ѝ. В другите две бяха обувките ѝ и чантата за вечерта. Заслужаваше да се поглези след този адски месец.

Пристигна пет минути по-късно, след като партито беше започнало, но имаше чувството, че цяла Алабама се е изсипала в заведението. Учудваше се, че беше единствената най-добрата приятелка на Кели предвид бройката на хората, които познаваше.

Едгар я видя пръв и я посочи с пръст, за да я види и Кели. Двете се затичаха една към друга и макар високите обувки принципно да застрашаваха животите им, успяха да се прегърнат, без да паднат.

Нощта беше феменоменална според Едгар, фантастична според Холи, братовчедката на Кели, и много-ви-обичам-всички-донесете-още-шампанскооо според рожденичката. Всички се забавляваха, изпиха литри алкохол, а после се разпръснаха и се прибраха по домовете си с помощта на чудото, което бяха такситата.