Останалата част от седмицата мина в драми около Анджела, Мат и Бен, които бяха пипнали стомашен вирус. Тръгнаха си един ден по-рано от очакваното. След това къщата изглеждаше почти толкова съсипана колкото Марая заради диваните. Тишината сякаш беше оглушителна без детската глъч, макар да пускаха обедните новини и Уил и Нанси постоянно да се въртяха около Ърнест, който поправяше колата в гаража.
В понеделник следобед, ден след като семейство Барнстоун си тръгна, всички решиха да посетят Омагьосаната скала. Елиейн си спомняше миналия път, в който отиде там с някого. Беше с Дейв и сестра му, която си изкълчи глезена на връщане. Никога не беше виждала така мъж да се грижи за сестра си. Дейв беше идеалът ѝ за съпруг, а по някаква причина не я привличаше.
По пътя Нанси накара Уили да отбие до магазин с италиански сладолед. Дилън направи отвратена гримаса, когато се върнаха с картонените кутии сладост. Елиейн цялата засия до него, когато го вкуси.
- Леле - очите ѝ се притвориха в изблик на екстаз, - това е... Обичам Италия!
Разсеян от карамелените ѝ устни, макар да мразеше карамел, Дилън трябваше да стегне челюст, за да си спомни, че родителите им също бяха в колата.
- Какво му харесваш на това?
- Как може да не го харесваш! - тя възкликна почти обидено, докато продължаваше да гребе с лъжичката - Та това е шоколадов шедьовър!
- Това е пълна гадост.
- О, я не бъди глупав. Ето, опитай - тя приклещи брадичката му между пръстите си, за да се увери, че няма да ѝ избяга, и разтвори стиснатите му в тънка линия устни. - Виждаш ли колко е вкусно?
Той преглътна бързо, само за да разкара нещото от вкусовите си рецептори, и сбърчи вежди.
- Не го харесвам.
- Наистина е много хубав - Ърнест се обади от другия край на задната седалка. - Не те разбирам, момче.
- Винаги е имал странен вкус към храната - Нанси сви рамене.
- Такъв си идиот - Елиейн му прошепна, след като се увери, че вниманието вече не е насочено към тях.
- Само защото не харесвам сладоледа на италианците? - вдигна той вежди.
- Италианците са сладки - Елиейн сви рамене, - готвят добре, романтични са... Ти нямаше ли приятели италианци?
YOU ARE READING
Sunshine
RomanceТя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново из...