Sunshine

5

Елиейн имаше и някакво тъмно минало, скътано между платната и боите на картините си. В последната година на гимназията беше разцъфтяла като пролетна градина, кожата й блестеше, очите й изпъкваха заради малкото спирала по миглите й и устните й изглеждаха повече от апетитно. Кой знае защо й се хареса, когато Брус хареса това и реши да го оцени подобаващо. Беше след Том и Ноа и я караше да се чувства желана и най-после затвърдила мястото си в училищната йерархия, защото всички бяха в краката му и следователно - в нейните. Дори не можеха да се нарекат двойка, просто разгорещени целувки в библиотеката, ръка под полата й и няколко комплименти за гърдите й. Тъкмо бяха взели предпоследните си изпити и имаше огромно парти в онази огромна къща на техните. Всички играеха на онази сляпо-мистериозно-опипване игра и тя случайно напипа издутината в дънките му. После нещата ескалираха до стълбището и се стигна до спалнята му. 

За него тя беше може-би-последната-забивка-преди-завършването-може-би-не, но за нея той беше специален, защото беше далеч по-добър във флиртуването от Том и Ноа и тя го криеше в тайна от родителите си. Когато го видя на следващия ден с бившата му в салона по физическо, се срина. Превърна се в онези момичета, които пият в училище от термос и всеки път, в който някой й кажеше, че е красива, докато плаче, защото тя наистина беше, осъзнаваше колко се е прецакала.

Рисуването я спаси от Голямата депресия, подобна на тази от 1930, затова тя реши да му посвети цялото си съществуване. Купуваше си платна и материали с джобните си и търсеше информация за най-престижните университети по изкуства. Криеше картините си в една торба за боклук в гардероба си и се молеше техните да не разберат, преди да се наложи да им каже. Благодарение на потайността й те наистина не разбраха, до последно бяха на сляпо и си мислеха, че иска да учи право и да се омъжи или за адвокат, или за съдия. 

Ето защо, когато тръгна към летището тази сутрин, в главата ѝ изникна образа на Марая, вкопчила се в старите ѝ дневници и опитваща се да схване нещо на френски, ровейки се из речници и справочници.

Винаги бяха толкова настоятелни и действаха погрешно. Дори след като Елиейн беше изгорила всичко, което можеше да им позволи да я опознаят, те отново дълбаеха, хващаха се за стаята ѝ като удавник за сламка. Така и не осъзнаха, че именно това в тях я отблъскваше, възпираше я да им споделя. Беше опитвала, разбира се, че беше опитвала да създаде някаква връзка помежду им, но всеки опит беше последван от техния провал. С времето тя се научи да ги уважава и обича без да се нуждае от тях. Това я изгради като жена и ѝ даде достатъчно увереност и тласък, че да даде воля на мечтите си.