Sunshine

7

Елиейн слезе за обяд крайно раздразнена. Ушите й бучаха, главата я болеше и можеше да се закълне, че това, което помирисва, не е пуешко или поне няма да е вкусно, а изгоряло. Думите на Дилън отекваха в главата й, не можеше да повярва, че ще прекара цял месец с това нагло копеле и семейството му, вместо с всичките си приятели в Алабама. Като се замислеше, че можеше дори да пропусне рождения ден на Кели, й се завиваше свят. 

-   А, ето я и Ели - майка й обгърна раменете й с ръка. Дали не беше пила от онова бяло вино, което уж беше само за рецепти? - Скъпа, защо не ни кажеш от коя страна трябва да стоят салфетките, че с леля ти Нанси нещо се объркахме...

Ърнест и Уили седяха вцепенени на два от столовете около масата, а Дилън се беше подпрял на стената и се подсмихваше.

-    Мамо...? - Елиейн опита да я хване за всеки случай, но Марая се отскубна от хватката й - Какво става?

-     Нищо, дете - Нанси прихна, увивайки ръка около стомаха си. - Баща ти и чичо ти Уили бяха излезли да купят десерт и ние се възползвахме от случая. Какво, ти не си ли се напивала скришом?

-     Вижте, - Ърнест реши да сложи край на целия този абсурд - дами, мисля, че е време да подремнете. Нали се сещате, лека следобедна почивка?

-     Скъпиии - Марая проточи, когато съпругът й се опита да я поведе към горния етаж, - ние дори още не сме обядвали...

Елиейн се погрижи двете дами да седнат на местата си без препятствия и се погрижи салфетките да са от правилната страна. Дилън все още прикриваше с пръсти устните си, вероятно твърде развеселен от ситуацията, за да се въздържа.

-    Пуешкото е хубаво - Уили каза, преглъщайки едва-едва.

-     Да изтичам ли до супера, татко? - Елиейн отказа да яде прегорената купчина кожа, която някога е била добре охранено животно. - Или да опържа набързо яйца?

-     АМА НЕ ХАРЕСВАТЕ ЛИ НАШЕТО ПУЕШКО? - Нанси писна и удари с юмрук масата, при което приборите подскочиха. - Хвърлихме толкова труд и чашки розе. Мисля, че беше една... Добре де, може и да са били две-три, но няма никакво значение след като вие, неблагодарници, не ни оценявате.

-    Виж, майко - Дилън се включи, - ястието е страхотно, просто се нуждае от допълнителен привкус.

-     Ърнест - Марая хвана ръката му, - защо не ме извеждаш вече на театър?

-      А ти защо никога не си ме извеждал на театър, Уили? - Нанси проточи врат, допринасяйки за тягостната обстановка.