Sunshine

6

Марая беше очарована, когато Ърнест се върна вкъщи с дъщеря ѝ. При Елиейн обаче съвсем не беше така, веждите ѝ бяха сърдито оформили бръчици на челото ѝ и мускул пулсираше малко по-горе от челюстта ѝ.

Къщата беше почти неразпознаваема. Завесите във всекидневната бяха сменени със същия модел, но с един тон по-тъмни. Боята на кухнята беше сменена, сега си пасваше повече с плота. Ремонт бяха претърпели и гостната, и старата ѝ стая.

Очакваха гостите всеки момент, имало някакъв проблем на летището, затова щели да се забавят с няколко минути. Елиейн не спираше да мрънка под носа си, докато баща ѝ ѝ обясняваше новостите, които беше въвела Марая по стаята ѝ. Съпругата му не изглеждаше трогната от възмущението ѝ, а крачеше нервно насам-натам, все намирайки си някакъв път към вратата. Когато звънецът най-после иззвъня, се беше качила на горния етаж и едва не се претърколи на кълбета по стълбището.

-    Идвам, идвам! - викаше.

Семейство Оммел беше донесло със себе си и десет огромни куфара багаж. Ърнест се хвърли на врата на Уили, с когото беше израснал. Марая и Нанси едва не се разплакаха в прегръдките на другата. Елиейн слезе почти по цялото стълбище със затворени очи, така не искаше да вижда толкова скъпите приятелите на родителите си, за които щеше да пропусне един месец в университета. След две твърде жизнерадостни ръкостискания, майка ѝ посочи третият член от семейство Оммел.

-   Ама това Дилън ли е?! - закри тя с ръце устата си, ахвайки - Какъв мъж е станал... Боже, боже! Кога пораснаха тези деца, Нанси! Скъпа, ела да се запознаеш с него, на твоите години е!

Елиейн едва не зяпна, след като го видя. Дилън? От всички хора на този свят, Дилън? Мъжът, който беше нахлул така в апартамента ѝ, и който ѝ разправяше истории за приятелите си престъпници?

-    Приятно ми е - усмихна ѝ се той с онази негова самодоволна усмивка.

Стисна ръката ѝ нежно, бавно, сякаш се наслаждаваше на отчаянието и гнева в очите ѝ.

-     Елате сега да ви настаним, че като гледам колко багаж имате... Защо сте донесли толкова много? - Ърнест поведе групата за обиколка на къщата.

-     Ама аз забравих ли да ти кажа по телефона? - Уили се засмя и преметна ръката си през рамената му. - Дилън си купи апартамент в Алабама, изкара си парите лятото на някакъв бар и сега ще прави някакъв бизнес с коли с приятелите си там.