Sunshine

17

На следващия ден Елиейн премести багажа в стаята си и скри на ново място картините си. Малките платна я вбесяваха и тя с носталгия си спомняше на колко големи рисуваше в апартамента си в Алабама. Щатът ѝ липсваше. Там хората и времето бяха по-топли. Липсваше и Кели, която почти винаги ѝ досаждаше с твърде бързото си говорене, и сега тя се проклинаше, че преди няколко месеца я беше пренебрегвала.

Отпуската на Ърнест и Мария свърши и те трябваше да се завърнат на работа, затова предупредиха дъщеря си да се държи добре с гостите и да не ги оставя да се отегчат.

Във вторник се наложи Нанси да направи закуска, а да остави обяда на Елиейн, защото двете не можеха да се помирят в кухнята. Приятелката на майка ѝ беше от Аризона и разбиранията им бяха твърде различни.

Когато двамата с Дилън останаха сами, след като родители му разтребиха масата и се шмугнаха в гостната за следобедна дрямка, тя реши да пусне някакво модно шоу, за да не тегне тягостната тишина помежду им.

-    Тази е добра - направи коментар за една от роклите от есенната колекция той, сякаш усетил колко нажежен е въздухът около тях.

-     Мхм - без да иска, Елиейн натисна копчето за сменяне на канала и пусна някакъв филм, чиято главна сцена се развиваше в казино. - Ходил ли си някога?

-    Къде? - Дилън смръщи вежди, прокарвайки пръсти през косата си.

-     На казино.

-     Не.

-     Ставай тогава - тя звучеше ентусиазирано, едва удържайки се да не скокне от дивана. - Не може да си в Тексас и да не ходиш на казино. Хайде, ще ти покажа как се играе.

-     Не искам.

-     Защо?

-     Не правя такива неща - сви рамене.

-     Как така? - Елиейн вдигна вежди - Та ти имаш приятели, които пренасят марихуана и спят с травестити.

-     Може и така да е - той се засмя, - но не ходя по казина. Не обичам да губя пари. А и да се пристрастявам.

-     Кой е казал, че ще губиш пари? Аз съм веща в това изкуство, ще те науча.

-     Не, благодаря ти.

-     Не мога да те разбера.

-     Добре, част съм от италианската мафия, да, и не ходя по казина, да. Наистина ли е толкова трудно да го схванеш?