Sunshine

11

Ърнест и Марая си мислеха, че тийнейджърския период, през който преминаваше Елиейн, ги дели с разбирателството. Но ето я сега, двадесет и четири годишна, стоейки пред тях със скръстени като на малко момиченце ръце пред отдавна оформените си гърди и мръщейки се. Дума не искаше да чуе, щом се отнасяше до преотстъпване на стаята си. 

-    Ели, скъпа - майка й стрелна погледа си първо към Нанси, за да потърси някаква подкрепа, преди отново да го върне върху нея, - наистина нямаме повече място за семейство Барнстоун. Гостната няма да стигне и за децата им. Баща ти ще ти опъне походното легло в стаята на Дилън и ще се сместите някак. Големи хора сте, ще се погодите. Няма нищо да ти стане за две седмици.

Кошмарът на Елиейн се беше сбъднал. Беше казала на Кели по телефона миналата нощ, че няма да издържи, ако още един човек се нанесе в къщата, но сега, когато щяха да се нанесат още петима, нямаше шанс да замине за Алабама. Празният и тих апартамент толкова й липсваше, дори опръсканите с бои дъски, които проскърцваха досадно от време на време. 

Семейтсво Барнстоун бяха още едни от многото приятели на родителите й. Отбиваха се в Тексас за две седмици и бяха решили да се видят със старите си познати. Тя познаваше леля Даяна и чичо Аш от преди доста години. Когато се видяха за последно, все още нямаха деца и бяха на мнението, че не искат такива. Ето, че сега щяха да им дойдат на гости с трите си малки отрочета. 

-     Не ми пука - тя се смръщи още повече, имаше чувството, че ще получи бръчки. - Не искам да спя в една стая с Дилън, татко. Точно така, големи хора сме, имаме нужда от пространство и уединение. 

-     Не се глези, скъпа - Ърнест й хвърли поглед над очилата си и прелисти вестника. - Къде иначе ще спят Анджела, Мат и Бен?

Уили и Нанси стояха до сина си, изучавайки непроницаемото му изражение. Бяха убедени, че е свестен, но все пак беше мъж, можеше да му минат някакви непочтени мисли за Елиейн през ума. Нали щеше да е сам в една стая с нея...

-      На дивана в хола. Или аз ще спя там. Нали е разтегаем?

-      И дума да не става - Марая възкликна. - Той е само за спешни случаи. Няма никой да спи във всекидневната сякаш е просяк на скамейка в парка. Ще намериш начин да се свикнеш с общата баня и общия гардероб за две седмици, Ели. Наистина много си се разглезила. Ама ако не ти бяхме купили апартамент, а беше останала в общежитията?