Аш и Даяна бяха все толкова жизнерадостни и топли. Когато видяха Марая и Ърнест, се хвърлиха на вратовете им, зарязвайки багажа на верандата. Децата се спогледаха, очевидно неприятно изненадани заради липсата на връстници, а после се втурнаха към вътрешността на къщата, вероятно за да я овършеят.
- По дяволите - Дилън промърмори под носа си, сбръчквайки вежди.
- Да - Елиейн, която единствена го бе чула, се съгласи, - по дяволите.
Моментът внезапно им навя спомени за онзи ден в зоопарка, когато се бяха целунали под дъжда. Като иронично дежавю.
- Колко се радвам да те видя, скъпа моя - Даяна и Аш я прегърнаха без предупреждение, заплашвайки да й счупят ребрата.
След като си бяха свършили работата със спирането на притока й на кръв и кислород, бяха готови да се запознаят със семейство Оммел. Здрависаха се с Нанси и Уили и ги поздравиха за чудесния им син. Сладостите и хвалбите бяха дошли в повече на Елиейн и Дилън, затова се преместиха в кухнята, където проклетата детска паплач не беше дошла още.
- Това ще е ад - тя въздъхна, подпирайки се на плота.
Вече не намираше преотстъпването на стаята си за най-ужасното нещо през престоя си в къщата. Семейство Барнстоун бяха вече на върха на класацията, а бяха тук само от няколко минути.
- Съгласен съм - Дилън кимна, изваждайки си бутилка сода и бутилка безалкохолна мента от хладилника.
- Сипи и на мен - Елиейн каза, стараейки се да не прозвучи нито като молба, нито като команда.
- Само ако ми кажеш отговора от кръстословицата.
Дългият му показалец посочи вестника на шкафа за хляба, преди тя да го вземе. Очите й сканираха набързо редовете, преди самодоволна усмивка да се разлее по устните й.
- Киуайдае.
- Не е вярно - той поклати глава, засмивайки се.
- Вярно е, едно от най-странните животни на планетата е и мястото за буквите стига.
- Може и да станe с другото му наименование - продължи да спори той, на крачка от това да прибере бутилките обратно в хладилника.
- Да, но ще има и място за свободно квадратче, а в кръстословиците не се допускат такива.
YOU ARE READING
Sunshine
RomanceТя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново из...
