Sunshine

14

- Ставайте, закуската е готова!

Чу се как малки юмручета думкат по вратата и някой почти натисна бравата.

- Добре - Елиейн изкрещя със затворени очи.

Беше ѝ толкова горещо, имаше чувството, че се намира в пещ. Едва след като чу досадната подкана на Анджела и стъпките и на трима им по стълбището, отвори очи. Нещо на корема ѝ тежеше, затова не можеше да диша добре. Когато се обърна, така се стъписа да види лицето на Дилън толкова близо до своето, че едва не падна от леглото. Едната му ръка беше преметната през тялото ѝ, а краката му бяха оплели нейните в тясна мрежа. Беше толкова, толкова близко до него, че можеше да усети издутината в боксерките му ниско до стомаха си. Прииска ѝ се едновременно да го срита като вчера, но и да го задържи за още момент. Да се буди така ѝ липсваше твърде отдавна.

- Дилън, ставай! - разкрещя се, дори не ѝ пукаше, че може да я чуят на долния етаж - СТАВАЙ ОТ МЕН!

Той отвори едното си око, видя разгневеното ѝ изражение и пак го затвори.

- Шшт, слънце - промърмори и се присламчи по-близо до нея, така че да отпусне главата си на гърдите ѝ.

- Не, махни се от мен! Разкарай се!

- Слънце...

Изглеждаше наистина разочарован, докато се повдигаше мързеливо на лакти. Едва отвори очи, за да я види. Инстинктът му подсказа да си прикрие достойнството.

- Какво е това, Дилън? Не можеш ли просто да си спиш на проклетото място? Като разгонено куче си, по дяволите!

- Опитай се ти да спиш на походното легло! Не стига, че ти преотстъпих моето, ами... Опитвам, ама не мога. Толкова е неудобно, имам чувството, че спя на конец и ще се скъса всеки момент. И не знам как идвам и защо се бях вкопчил в теб като пиявица. Не знам.

Тя го изгледа сърдито, обмисляйки ситуацията. Имаше два варианта - да спи на походното легло или да му позволи да спи при нея. Ако обаче децата успееха да натиснат бравата и да влязат, ако ги видеха така?

- Ще спиш на земята - категорично му заяви, - ще ти постеля чаршаф, ще ти дам три големи възглавници от моите и завивка.

Двамата се помириха за малко, стигнали до решение като на възрастни. Обърнаха се с гръб един към друг, докато се преобличаха, а след това излязоха заедно. Бяха премрели от глад и едва не се сборичкаха кой да мине пръв на стълбището.