Сенките на нощта се прокрадваха през отворения прозорец на спалнята ѝ. Лунната светлина танцуваше по дъсчения под и обличаше голите ѝ бедра в същия загадъчен блясък, от който беше изтъкана. Отдавна беше минало полунощ и Елиейн чакаше да види пропукването на зората, за да нарисува и нея. Рисуваше от часове, само за да разтовари напрежението в себе си. Не можеше да заспи и това ѝ се стори по-разумен вариант от този да отиде в кухнята, за да прави пай.
Събра килима на майка си и го отдалечи достатъчно, за да не го изцапа с боя, и запълни всички празни платна, които беше взела по-рано през деня от Дейв. Сега из цялата стая бяха разпръснати мъжки ръце, придържащи женско тяло, пръсти, заровени в нечии коси, и устни, нашепващи в ухо с изящна златна обеца.
Беше ѝ нужен само още един колеблив поглед към силните мъжки гърди, покрити със ситни капчици пот, за да се предаде. Положи гръб на студения под и потръпна, когато топлите ѝ пръсти заскитаха по кожата на гърдите ѝ. Проследи извивките им така, сякаш ги контурираше, и после спусна ръка към стомаха си. Надолу и надолу, докато не стигна сърцевината на женствеността си. Макар и през тънката материя на бельото ѝ, щом пръстите ѝ се допряха до нея, тялото ѝ се напрегна като това на протягаща се котка. След малко, когато привикна с отдавна забравения си допир, тя се отпусна. Започна да чертае малки кръгчета под бикините си, позволявайки на приятните милувки на удоволствието да я обливат от всички страни. Скоро се наложи да захапе устна, защото иначе се излагаше на риск някой да чуе сладките ѝ въздишки.
Беше на прага на райското усещане, когато чу вратата да проскърцва. Скокна на крака и издърпа чаршафа от леглото си, увивайки се в него, но вече беше твърде късно. Очите ѝ се разшириха при гледката на измъчения от безсъние мъж, облегнал се на стената.
- О-от колко време си тук?
Опитваше се да приглади нотките на страст и незадоволство в тона си, но се досешаще, че руменината по страните ѝ и насеченото и дишане я издаваха достатъчно.
- Току-що влязох - успокои я той, но преглътна мъчително.
Това ѝ беше достатъчно, за да разбере, че я е видял.
- Защо дойде?
- Не мога да заспя - отговори ѝ с пресипнал глас и прокара ръка през разрошената си коса.
YOU ARE READING
Sunshine
RomanceТя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново из...