18

1.3K 111 18
                                    

Шейла се съгласи да се видят отново, само защото и тя тънеше в скука. Елиейн не знаеше какво да очаква от срещата им този път. На миналата бяха плакали, защото всяка от тях се беше променила до неузнаваемост, макар да се заблуждаваха в обратното. Животът ги беше поочукал добре.

Когато се видяха на същото място, се прегърнаха силно. Сякаш чернокожата ѝ приятелка усещаше, че тя има нужда от подкрепа. Пренебрегна природната си сдържаност, за да я накара да се чувства поне малко по-добре.

-     Какво има?

-     Как осъзна, че се влюбваш в Алекс?

Шейла впери учуден поглед в Елиейн, опитвайки се да разчете изражението ѝ. Знаеше, че беше имала недълготрайни връзки, но никога не очакваше нещо такова да се изплъзне от устата ѝ. Макар да беше момиче с душа на художник, никога не се беше влюбвала истински.

-     Ти да не си...?

-     Какво да не съм? - Елиейн сбърчи вежди неразбиращо.

-     Няма значение - Шейла поклати глава, сякаш се опитваше да прогони случайна мисъл от съзнанието си заради абсурдността ѝ. - Не усещаш точно пеперудки в стомаха си, нали се сещаш? Това е по-скоро при детската любов или просто при привличането. Когато се влюбваш, нещата са доста по-сложни от това.  Не мисля, че аз усетих кога се влюбвам в него. Със сигурност си има някакъв процес, просто аз не го долових. Разбираш, че чувствата ти се засилват, но изведнъж просто си казваш "обичам го" и това е. Знаеш, че не ме бива да обяснявам, ама...

-    Какво е чувството?

-    Защо разпитваш толкова? - Шейла присви очи, опитвайки се да изкопчи от нея нещо за любовния ѝ живот.

-     Интересно ми е. Мисля да направя картина за истинската любов, но не знам как да изглежда.

-     Нарисувай тоалетна.

Двете избухнаха в смях, знаейки, че нито Елиейн щеше да нарисува такава картина, нито Шейла пък си представяше любовта като тоалетна.

-      Хайде де, кажи ми.

-      Добре, добре. Като цяло, се чувстваш защитен и ти е едно постоянно такова едно... Топло. Не от сексуално задоволство, а от самата любов. И чувстваш този човек като свой пристан. Като "Пристан" на Никълъс Спаркс, сещаш ли се?

-     Да, четохме я заедно в единадесети клас, нали?

-     Лиейн, обичаш ли някого? - Шейла изстреля, решена да бъде директна поне веднъж в живота си.

SunshineWhere stories live. Discover now