Sunshine

15

Както след всяка предишна целувка досега Елиейн и Дилън спряха да си говорят. Настана отново онази неловка тишина, която застла леглото си на земята до неговото и отказа да ги напусне. Искаше или не, това се случи на сутринта, когато за пореден път двамата се намериха вкопчени един в друг. На Елиейн този път ѝ отне повече време да се съвземе и да се измъкне изпод него, но когато го направи и той се събуди, просто вдигна ръка, преди да е казал нещо, и се вмъкна в банята.

На закуска само децата и телевизорът вдигаха шум. Всички останали бяха погълнати от собствените си мисли и кекса, в който Марая беше успяла да сложи някакво сладко.

След като стана ясно, че през целия ден ще обикалят забележителности на Тексас, Елиейн се отегли от екскурзоводната група и си уговори среща с Дейв. Докато шофираше към апартамента му, част от нея вече знаеше какво ще иска от него. Друга беше на мнението, че е полудяла. Имаше нужда да говори с някого за всичко, случило се през последните няколко седмици, който не беше обсебен от гаджето си и който нямаше деца. Имаше толкова, толкова много нужди.

-    Елиейн - името ѝ се изплъзна измежду плътните му устни, когато я видя на прага на вратата.

Без никакви досадни съкращения, без досаден тон - точно както тя го обичаше и помнеше.

-    Как си? - тя го прегърна.

Сковаността, с която го правеше допреди години, си беше отишла завинаги, притопена от близостта им.

-    Все още съм сам и имам по-малка сестра - той сви рамене, - мисля, че няма нищо ново тук. Ти?

-    Объркана съм и не искам да драматизирам, ама ужасно много искам да ти излея душата си.

Той се засмя с онзи топъл и радостен глас, с който тя винаги щеше да го помни. После отстъпи крачка назад, за да може да влезе, и затвори вратата.

-    Давай тогава.

-   Виж, не знам дали би трябвало да ти казвам това предвид онова преди години, но... Има това ужасно дразнещо същество в къщата ми, което продължава да ме целува и лошото е, че продължава да ми харесва.

-    Уоу - Дейв се усмихна леко тъжно, но после замаскира това, подавайки ѝ чаша чай. - Кога успя да завъртиш главата на още един?

-    Не, не съм му завъртяла главата - тя отрече, засмивайки се. - Всичко друго, но не и това. Просто и двамата сме заклещени вкъщи за още две седмици и очевидно сме разгонени. Много ли е лошо положението според теб?