Sunshine

10

През целия път до вкъщи Дилън беше надул радиото, сякаш за да заглуши тишата помежду им. Бяха отворили прозорците, макар че валеше, вероятно защото се нуждаеха от повече въздух. Елиейн дори не обядва, макар Нанси и Марая да я убеждаваха, че този път са сготвили превъзходно. Мирисът от кухнята затвърждаваше казаното, но тя не можеше да си позволи да стои на една маса с него. Беше загатка как успя да не се пребие по стълбите, докато бързаше да се заключи в стаята си. Звънна на Кели веднага след това.

- К'во става? - отговори ѝ Едгар, прозявайки се.

Можеше да го чуе как се претърколва в леглото и въздъхва доволно.

- Дай ми Кели.

За по-малко от секунда от другата страна се чу странно шумолене, а след това Едгар падна от леглото.

- К'во става, Елиейн? - най-добрата ѝ приятелка очевидно прихващаше от навиците на гаджето си.

- Мамка му, Кели, по дяволите, що за идиотка съм?!

- КАКВО Е СТАНАЛО? - Кели звучеше почти толкова паникьосано и след миг се чу как притичва до другата стая.

- Много е дълго, но просто... Прецаках се, много яко се прецаках и не знам какво да правя. Ще се побъркам, изобщо не трабваше да се връщам в шибания Тексас.

- Добре, успокой се, поеми си дълбоко дъх и се опитай да не мислиш, че всичко е свършено. Всичко друго е без значение.

Кели се опитваше да я предразположи, което проработи безотказно, защото в рамките на две минути Елиейн изстреля всичко случило се през последните седмици. Беше сигурна, че Едгар подслушва, затова внимаваше да не издава подробностите около влизанията на Дилън, когато е била с оскъдно облекло.

-     Не знам какво да правя, Кели - тя въздъхна, тръшкайки се по корем на леглото и вдигайки крака във въздуха, чувстваше се като в тийнейджърските си години. - Устните му изглеждаха толкова апетитно. Имам предвид, че досега не ги бях ги забелязвала, но сега...

-    Но нали те е целувал пред супермаркета в Алабама? - двойката се обади в един глас.

-   Но тогава не го бях искала. А сега... Не го зашлевих, не му се разкрещях, не го ритнах в топките. Беше почти като да съм го искала.

-    Ами ако наистина си го искала? - Кели предположи.

-    И това с топките не го прави повече, само кучките го правят - и Едгар се намеси.