Сериалът II

2001

  Седях си сама в кафето и почти хипнотизирана зяпах дъждовните капки, които се стичаха по прозореца до мен. Все още бях сънена, макар че наближаваше осем вечерта. Смятах да проспя следобеда, но Свръзката ми държеше да се видим. Така че ми се размина с почивката. Не бях спала почти едно денонощие. Но, както се убеждавам все по-често, плановете ми се провалят.
  Видях го да влиза и му махнах с ръка. Беше точен, както винаги, просто аз бях подранила. Настани се на стола срещу мен и се усмихна:
  - Изглеждаш отнесена.
  - Недоспала съм. - казах - Днес не е четвъртък. Защо ме повика?
  - Трябва да те предупредя. От няколко дни се носят слухове, търсят те.
  Знаех, че беше въпрос на време Организацията да пусне пипалата си и тук. Повече от шест месеца успявах да се покривам. Изключително педантична съм в това отношение - нови документи, нови телефонни номера, нови профили в социалните мрежи, никакви снимки и плащания само в брой. Оставих стария си живот зад гърба си.
  - Къде се разпространяват слуховете? - попитах и запалих цигара.
  - Из “бойните клубове” . Няколко от моите момчета ми казаха.
  Е, може и да загърбих стария си живот, но не и старите си навици. И тук посещавам тези клубове, адреналинът от покер игрите не ми е достатъчен.
  - Трябва да спреш за известно време - каза той. - Предложението ми, да тренираш с някой от моите хора, още важи.
  - Благодаря ти, но не е същото. Ще пропусна - облегнах се назад. - Това ли е?
  - Не. - подпря се на масата и снижи глас - Тази вечер ще има “игра”. Високи залози. Дочух нещо за разиграване на розови диаманти.
  - Не проявявам интерес към бижута.
  - Тези може да те заинтригуват. - подаде ми сгънато листче - Адреса.
  - Не съм в кондиция за покер тази вечер.
  - Нямам достъп до светските клюки, но си мисля, че точно тези те засягат. Лично.
  Разпали любопитството ми. Още по времето, в което подготвях бягството си, този мъж беше моята Свръзка. Търгувахме информация. Знам, че когато той каже, че нещо би привлякло вниманието ми, е точно така. Прибрах листчето в джоба си.
  - И още нещо - каза той - пуснато е описание на татуировките ти, издирва се и притежателя на ръкавиците. Бъди внимателна.
  - Благодаря за предупреждението - станах - До четвъртък.
  - До четвъртък.
  Наистина имах нужда от сън, но любопитството не ми даваше мира. Сложих качулката на якето и закрачих през дъжда. Унесена в мислите си, не усетих кога се бях прибрала в празния апартамент.
  Взех си студен душ да се разбудя и се приготвих за “играта”. Там се събират богаташки синчена и дъщери, бягащи от скуката. Имаш ли достатъчно пари лесно се намърдваш в това уж затворено общество. В началото ходех заради игрите, но сега (срам ме е да си го призная) го правя заради клюките. Все едно гледаш сериал, но на живо. Дори следях развитието на няколко връзки. Има някой участници, като мен, които пазят тайни. Те са най-интригуващите. О да, да не забравям и един особено интересен - още щом го видях за пръв път, не го харесах. Добър играч, но много дразнещ. Сигурна бях, че и тази вечер ще е там.
  До мястото стигнах с такси. Игралната зала винаги беше на различно място. Адреса получавах от Свръзката, всеки четвъртък. Днес беше във вила в покрайнините на града. Влезнах без проблеми, охраната ме познава вече. Колкото и да се опитвах да се впиша в средата, беше трудно. Бях една от тримата неазиатци в тази група, а другите двама бяха мъже.
  Както и предположих, Онзи Ким (за мен всички бяха Ким) беше тук. Само се спогледахме презрително като седнахме на масата. Играта започна, а с нея се развързаха и езиците. Проследих поредната серия в сериала - кой с кого и къде е бил или не бил. Кой на кого какво подарил и така нататък.
  Скука общо взето, прозявах се и губих пари. Тогава някой спомена розовите диаманти.
  - Дочух - започна този някой - че се издирва притежателката на уникалните бижута.
  - Нечия избягала годеница а? - каза друг и всички избухнаха в смях.
  - Не предлагаш брак с обеци - каза трети.
  - Интересно кой ли е тоя прецакан мъж?
  - Или пък е късметлия.
  - Не е късмет да ти избяга жената и да ти отмъкне скъпи бижута.
  Отново смях на масата. Мислех, че ще се разиграват, но Свръзката явно беше получил грешна информация.
  Загубих интерес, все се намираше някой който търси някого. Нямаше начин тия обеци да са свързани с мен, така че бях готова да си тръгна, когато за пореден път любопитството ми надделя. Един от играчите показа снимка на телефона си, но не само на обеци, а и на колие. Заразглеждах ги, странно познати ми се видяха.
  - Някой знае ли нещо повече за тези бижута? - погледнах към хората срещу мен.
  - Говори се, че диамантите преди това са украсявали някакъв мотор - започна да обяснява поредния Ким.
  В този момент стомаха ми се сви. Вече знаех коя е притежателката им. Осъзнах и кой я търси. По дяволите, поредния тръгнал по петите й. Твърде много хора я издирваха, а тя все още убягваше от погледите на всички.
  Онзи Ким се обърна към мен:
- Ти май знаеш за това момиче а? Да не я познаваш?
  Толкова ли беше проличал шока ми?
  - В грешка си - отговорих му троснато.
  - Чудно, теб кой ли те издирва? Бас държа, че има някой. - пусна гадна подигравателна усмивка - И колко ли плаща за информацията?
  От самото начало на познанството ни и двамата демонстрираме нехаресването си.
  - От пари ли имаш нужда? Тогава се научи да играеш, скучно е да те обирам така лесно.
  Станах, не ми се занимаваше с него. Исках да се прибера. Свръзката ми беше прав, тази информация беше важна за мен. Трябваше да помисля какво следва, какво да правя.