Сериалът II

2011

  В този ден нямах ангажименти за вечерта. Бях свършила всичко, което бях планувала - тренировка, отбиване до издателството за договор с една телевизия, срещи с евентуални писатели и сценаристи. Всъщност сценарият на сериала, който с Красавицата следим, е от моето издателство. Тази сутрин Я лиших от кафето с гледка, затова реших да я компенсирам с вечеря навън. Направих резервация и й се обадих.
  Събудих се по обяд. Бях сама в апартамента. Направих си кафе и прегледах клюките в нета. За пореден път отрязах Кими за среща.
  Минах със сандвич за обяд и излезнах да потичам в парка. Преди да се прибера се отбих в кварталното кафе. Забавно място, в което се събират младежите от квартала. Честото ми отбиване там ме направи част от редовните посетители. Завързах нови познанства и опознах друг различен свят.
  Когато Тя ми позвъни за уговорка за вечеря тъкмо влизах в апартамента.
 Резервацията беше за осем часа. Имах време да се прибера, да се оправя и да отида в ресторанта. Нея я нямаше в апартамента, така че си викнах такси и бях на мястото, точна, както винаги.
 По повод вечерята реших да се поглезя с нов тоалет, остана ми време за фризьор и маникюр. Бях готова в осем. А в 8:15 бях в ресторанта. Постарах се да съм почти точна, защото не исках пак да се окажа зацепена. За мое огромно разочарование  минималното ми закъснение пак беше наказано от нея. Оказа се, че не само не ме чака, ами и резервацията е отменена.
  В 8,04 нея я нямаше, в 8,07 бях в таксито на път за един бар, който наскоро открих. Тя или щеше да се научи да е точна, или щеше да виси сама. Не съм й гадже (за съжаление) и няма да я чакам. В бара вече имаше достатъчно навалица и бързо забелязах следващата си бройка. Е, момичето още не знаеше, че ще се прибере в компанията ми, но това беше въпрос на правилно стимулиране.
  Плана за вечерта ми се провали, а зацепването й ми скапа настроението. Не ми се ходеше никъде, затова се прибрах в апартамента. Както и в другите случай Нея я нямаше. Поръчах си китайско и отворих бутилка вино. Седнах да вечерям пред телевизора. Пуснах си музикален канал. Но музиката, която въртяха не ми помогна с нищо. Напротив. Почувствах се тъжна и самотна, но перфектно вървеше с питие. Изпълнителя не го смениха цяла вечер, ама аз смених вида алкохол няколко пъти.
  Срещу бара имаше хотел. Там прекарахме няколко забавни часа с онова момиче.   Наближаваше един през нощта, когато започнах да си събирам дрехите след душа.
  - Платила съм стаята - казах на бройка, която още лежеше гола в леглото - Ако искаш остани.
 - Ти няма ли да останеш с мен? Още е рано.
  - Прибирам се.
  Вече се бях облякла и както винаги просто си тръгнах.
  Това, което заварих в къщи обаче ме втрещи. Силна музика, разхвърляни бутилки и чаши...и Красавицата по тениска, порядъчно натряскана и танцуваща.
  - Какво правиш?
 - Танцувам - отвърнах още клатеща се в ритъм - Обичам тази песен. Слушала ли си я?
  - Разбира се. - взех бутилката от ръката й - Случило ли се е нещо?
  Поставих ръце на раменете й и внимателно я бутнах да седне на дивана. Взех дистанционното и намалих звука.
  - Освен, че се провалиха плановете за вечерта и останах сама, друго не. Добре че беше Той - посочих към екрана - да ми прави компания. Позабавлявах се, а ти? - облегнах се назад и запалих цигара - Този път намери ли си подходяща компания?
 - Имаш проблем с бройките ми? - повдигнах вежда - И моите планове за вечерта бяха други, но… Справям се със ситуацията на момента.
- Нямам проблем с бройките ти - пуснах въздишка - да си призная даже ти завиждам. Улавяш момента и го изживяваш. А аз … - отпих от чашата.
  - А ти какво? - не й правех компания в пиенето. - Какво те спира теб?
  Повдигнах рамене:  
  -  Тръпката. Увереността дали си струва и страха да не се окажа поредната…
  - И какво, ако се окажеш поредната? Забавляваш се и приключваш.
  - Не си го представям без чувствата. За мен това е черешкта на тортата, а за да има ефект от черешката, тортата трябва да е направена от чувствата, тръпката и желанието, което изпитваш към човека.
  Изсмях се с глас:
  - Ами ако преядеш с пълнеж преди да стигнеш до черешката? И ако тя се окаже горчива, или твърде сладка? - погледнах я и забелязах, че смила въпроса ми, но не бях свършила още - До колкото имам опит с мъжете, те не ядат сладко. Пропускат тортата, директно посягат към върха.
  - Посягат, но кога ще го опитат зависи от теб. - пуснах похотлива усмивка.
  - И кога ще го опитат?
  - Не знам - усмихнах се - На Моя човек му отне около 6 месеца - упорито и търпеливо доказване. - още усещах тръпката от онзи момент и сега не беше изключение. Стиснах по-силно чашата. - Беше перфектната черешка.
  - Интересно. Не си ми разказвала, как сте се срещнали. - това беше момента, в който щях да науча и последната подробност от тази връзка, затова наострих уши.
  Първият ми спомен от него изплува в съзнанието ми. Накара ме да се усмихна широко. Беше от онези детски спомени, които са толкова мили и реших да го споделя с нея:
  - Аз го срещнах осем години преди той мен. - засмях се с глас - В къщи вървеше музикален канал, а аз танцувах. Пуснаха песен на Моя човек, тогава видях лицето му за първи път. Спрях и го загледах внимателно. Мама и тати се мотаеха около мен. Толкова много го харесах, че казах, че ще се омъжа за него. Още помня смеха и на двамата и как тати нямаше нищо против.
 На тази картинка в главата ми се усмихнах и аз.
  - Израснах с неговата музика. Той е буквално първата ми любов. - запалих цигара и продължих разказа - Първата ни среща беше на входа на един клуб. Той излизаше, а аз влизах. Бързах, а в същото време говорех на някого през рамо. Не го видях и така се блъснах в него, че ако не ме беше задържал с ръка, щях да тупна по дупе на земята. - усещах усмивката си, докато говорех за това - Понечих да се извиня, но когато видях лицето му се вцепених, зяпнах го, може да съм била и с отворена уста, не знам. Забравих да говоря и да се движа. А усмивката му подкоси краката ми.  Приведе се към мен и отмести кичур коса от лицето ми,още помня думите му "Изненадата изписана на лицето ти е най-красивото нещо, което съм виждал" . В този момент някаква мацка се появи и го хвана под ръка и тръгнаха на някъде, а аз продължих да зяпам след него.
  Разбирах го това, аз си помислих почти същото, когато Тя осъзна, че сме близнаци, на нашата първа среща.
  - Интересно начало.
  - Следващата ни случайна среща беше 2-3 месеца по-късно. С компанията ни излизахме от скоро по клубове. Нямахме 18 и ни се налагаше да се натрисаме на по-големите братя или сестри на приятелите ми. В тази вечер се самопоканихме и на сепарето им. И Моя човек беше там. Не знаех дали ме помни, но аз го помнех, и ме беше срам от реакцията ми. Седнах възможно най-далеч от него. Стомаха ми беше на топка. От време на време му хвърлях по някой скрит поглед. А той винаги го улавяше и отвръщаше с усмивка. Към края на вечерта ме покани на танц. Тогава усетих и първите тръпки от докосването му - пуснах въздишка. - Бързо намерихме тема на разговор. Продължихме да си говорим и на масата след танца и докато ме караше към нас. Преди да слеза от колата, хвана лицето ми и ме целуна. Нежно и само с устни - поредния приятен спомен изплува пред очите ми - Не ми потърси номера, нито направихме уговорка за следваща среща.
  Странни чувства предизвика в мен тази история, но реших да си премълча. Само кимнах, за да Я подканя да продължи.
 - Мислех за него. Но седмиците минаваха без да го видя. Запълвах си времето със срещи с други момчета, но никой не успяваше да привлече вниманието ми. Пак мина време преди да се засечем на някакво голямо парти. Не беше сам. Улових погледа му няколко пъти, но не дойде при мен. Опитвах се да се правя, че не е там, че не е с друга. Танцувах и пиех, а тогава нямах този опит - поклатих чашата. - Напих се, свалих гарда и един нахалник скъси дистанцията. Реших да се прибера, докато можех да ходя сама. Чаках такси, когато досадника се появи. Помня, че след кратък спор, онзи ме задърпа към колата си, продължавайки да натрапва услугите си. Тогава се появи Моя човек, размениха няколко думи в страни от мен и онзи се омете. Закара ме до нас. Единственото, което ми каза беше да внимавам с действията си, че винаги има последствия. Аз не обелих и дума.
  - Кавалерска постъпка - изкоментирах на глас.
  - Може и така да е било, но тогава не мислех така. - отговорих и продължих с разказа си. Бях избягвала темата за него толкова дълго, а така исках да говоря, надявайки се да ми олекне и да спра да усещам така силно липсата му. - След време получих покана за много гъзарско и малко парти. Пишеше само мястото и часа. Любопитството ми заговори и замъкнах Принцесата там. На място разбрах повода - рожден ден, а рожденика беше Моя човек. Изненадах се, притесних се и реших, че мястото ми не е там. Тъкмо си вземах палтото, когато той се озова до мен. Хвана ръката ми и ме помоли да остана. Съгласих се. По дяволите, точно това исках тогава. Получих цялото му внимание. Пак ме закара до нас. Разменихме телефоните си номера. И истинска целувка. Бях в леглото, когато получих и първото съобщение от него. На следващия ден отидохме на кафе заедно. Продължихме да се виждаме всеки ден - кафета, клубове, вечери. Но… баща ми разбра бързо за връзката ни и се появиха проблемите. Разказах ти за момента, в който реших да избягам при него. Първото ми спонтанно и необмислено решение, от което сърбах последствията доста дълго. - усмихнах се - И знаеш ли, че когато избягах при него, все още нямахме интимни отношения.
  - Сериозно?
  - Мда - следващата песен привлече вниманието ми. Предизвика нови спомени и емоции - А тази песен е първата, която написа за мен. Беше след онзи момент. Доста го поизмъчих, доста поизмъчих и двама ни. Тъкмо тати ни беше оставил на мира и нямахме проблеми. Вече излизахме няколко месеца. Минахме етапа с натискането и връзката си вървеше към следващата стъпка. А аз уж бях готова. На няколко пъти се озовавахме в апартамента му, вечеря или филмче. Натискане на дивана, махане на дрехи, горещи моменти, докато не се стигнеше до момента за сваляне на дантелите. Тогава го спирах и си тръгвах - няколко пъти. След един такъв случай даже ме заряза, е не ми го каза, просто спря да се обажда. - погледнах към Нея и се усмихнах - Гадняр, нали?
 - Не бих казала. Аз също бих спряла да се обаждам, поне докато не решиш какво точно искаш. Е аз не бих се занимавала с 18 годишни. - мой ред беше да се захиля - Не мога да кажа, че разбирам, защото не го. Нито теб, нито него.
  - Аз исках да съм сигурна в чувствата му и че той е правилния човек.  Трудно вземам решения, а това беше нещо, което като го направиш няма връщане назад. Благодарна съм му, че прояви нужното търпение. Постара се да го поискам. И ме остави сама да взема решение кога да се случи. Не знам дали друг на негово място би бил толкова търпелив, защото ситуацията се повтори още няколко пъти след събирането ни.
  Седях срещу нея и просто се усмихвах. Той ли бил проявил търпение? Ситуацията, в която аз се намирах, изисква много повече от това. Пуснах вътрешна въздишка, знаех, че ще ми е трудно, но с този разказ почти успя да ме отчая. От друга страна, тя е тук с мен. Тази мисъл породи усмивка на лицето ми. Имам шанс, нали?