Сериалът II

2042

От другата страна

   Колата спря пред сградата на компанията на двамата мъже. Тъй като доста от важните им договори се сключваха именно на такива събития, при закупуването й те се бяха погрижили да има специална зала, която да е подходяща за провеждането и на най-грандиозните партита.
   Това не беше грандиозно, но пък беше едно от най-важните за тях. Трябваше да успеят да привлекат за предстоящия им филм, един от най-нашумелите азиатски актьори. Няколко месеца бяха минали в луда подготовка точно за тази вечер. Двамата партньори трябваше изцяло да се концентрират върху сключването на договора, бяха подготвили всичко, но неплануваното присъствие на Красавицата можеше да се окаже разсейваща спънка.
 Тя вървеше до тях и оглеждаше с интерес мястото. Не се намесваше в разговора им и не задаваше въпроси.
  Загадъчния отвори вратата на залата и влезе без да дочака другите двама. Около него веднага настана суматоха.
 Арогантния хвана Красавицата за ръка, това им беше първата поява на такова събитие заедно и внезапно в него се породи желание да покаже на всички връзката им. Но нейната реакция го изненада:
  - Това, че съм тук с теб не ни прави двойка-  дръпна ръката си от неговата, за да докаже, че наистина мисли това, което казва.
   От чутото Арогантния се стъписа, но преди да успее да отговори Красавицата влезе в залата, вървейки няколко стъпки пред него.
   Не можеше да проумее реакцията й, от месец живееха заедно, а според нея нямали връзка. Що за глупост беше това? Щеше да й покаже, че греши, но сега не беше нито времето, нито мястото.
   Влезе след нея като не я изпускаше от поглед. Изумяваше се от държането й. Забавляваше се - с лекота общуваше с всички.    Държеше се на разстояние от него, но скритите погледи и нежните усмивки, които долавяше, когато засечеха погледите си, караха стомаха му да се обръща. Не натрапваше връзката им, но в същото време му показваше по един завоалиран начин, че е специален. Жестовете й към него, тайните погледи и неуловимите от другите усмивки, изглеждаха сякаш го беше правила години наред.
  Партито вървеше по план, разговора с мениджъра на актьора беше минал успешно. Бяха обсъдили и стигнали до приемливо решение и за двете страни по спорните точки в договора. Остана само подписването, но трябваше да почакат, защото, като всяка важна звезда и тази закъсняваше.
   И дкото го чакаха Арогантния реши да използва времето си като продължи да наблюдава Красавицата. Можеше да научи нещо ново за нея. Вече знаеше, че тук тя плуваше в свой води. Определено се справяше по-добре от него. Даже и от чаровния му партньор - звездата на тези събития. Но начина, по който Красавицата го детронира определено го позабавлява.
   - Не ти ли напомня на някого? - каза Загадъчния, небрежно подпирайки ръка на рамото му.
   - Не си толкова добър, колкото нея. - отговори му без да го поглежда.
   - Това заболя - направи гримаса в отговор.
  Тогава около Красавицата се скупчиха момчетата от група, дебютирала в тяхната компания. Всъщност едно от съкровищата им. Жестовете и оживеният разговор им подсказаха, че не сега се запознава с тях. И двамата загледаха сцената с интерес. Изражението на Красавицата се променяше особено много, когато говореше с едно определено момче. Усмихваше се, накланяше глава, облизваше устните си…
   “Наистина ли го заглежда?” светна някаква лампичка в главата на Арогантния. Момчето определено си го биваше, налагаше се като един от новите сексимволи на музикалната сцена, но все пак това е приятелката му. “Невъзможно” сам си отговори, но следващият й жест накара вътрешния му глас да изкрещи “Тя не просто го заглежда, тя открито го зяпа”.
   Стигнал до същото заключение Загадъчния реши да подразни още малко партньора си:
   - Виждал съм този поглед в очите й, онзи път пред бара - направи умишлена пауза, за да създаде усещане у партньора си, че си спомня за този момент с наслада - Ах, колко интересно можеше да стане...
   Арогантния завъртя глава и го погледна лошо:
   - И този поглед съм виждал - Загадъчния не издържа и се захили - точно така гледаше Зелени очи, когато прецака всичко.
   Разговора им беше прекъснат от настъпилата суматоха на входа. Звездата най-накрая се беше появила. И двамата оставиха чашите си на масата и се приготвиха да го посрещнат. Но японеца мина покрай тях като ги поздрави само с кимване, каквото получиха и всички останали покрай които мина.
 Устремено и с усмивка вървеше право към Красавицата. Щом спря пред нея подавайки й ръка за поздрав, тя също се усмихна. Разменените любезности между двамата бяха като между стари приятели. Нови подозрения се появиха в главите на двамата.
  Неприятно чувство на ревност се загнезди в стомаха на Арогантния. Не му допадаше това, което се случваше пред очите му. Тръгна към двамата, но ръката на партньора му го спря:
   - Само разговарят - познаваше го добре, за да предвиди реакцията му. - Този договор ни трябва - напомни му защо са тук.
 - Не ми пука за договора - сопна се Арогантния - това е моето момиче и искам да знам какво общо имат.
 Загадъчния не успя да го спре, но го задържа на разстояние докато разговорът им приключи. Бяха достатъчно близо за да чуят езика на който говореха - познат, но неразбираем, но на разстояние ненарушаващо приличието.
  Красавицата се сбогува с актьора и погледна към тях двамата. Арогантния се освободи от захвата на партньора си и тръгна към нея. Щом застанаха един срещу друг, тя, без да демонстрира никаква интимност, попита:
 - Имаш ли резервирана стая в хотел?
 - Нямам - отговори без да схваща въпроса.
   - Тогава отиваме у вас - завъртя се и тръгна към изхода. - За мен партито причключи.
  Трябваха му няколко секунди, за да схване случващото се. Обърна се и тръгна след нея, а минавайки покрай партньора си каза:
 - Ти се погрижи за договора, аз имам по-важна работа - и ускори крачка, за да догони жената, с която нямаше връзка.
  Загадъчния остана без особено голям избор, трябваше да се погрижи за японеца. Докато наблюдаваше как приятелят му се измъква, актьора застана до него.
   - Имах колебания за този проект - каза и премести вниманието си от тълпата към половината от бъдещите си работодатели. - Но сега...
   - И каква е причината да промениш мнението си? - искрено любопитство се зароди у Загадъчния.
  - Ако така ще я видя поне още веднъж… - въздъхна, отпи от шампанското и продължи - ще снимам за компанията ви.
   Странни мисли и подозрения се завъртяха в главата му. Имаше хиляди въпроси, но реши, че ще ги зададе в друг по-подходящ момент. Сега по-важно беше да подпишат договора. Загадъчния се усмихна:
   - Тогава нека се погрижим за документите.
  В таксито Арогантния се пробва да зададе въпрос, но Красавицата запуши устата му със страстна целувка. Продължиха с натискането и ласките докато отключваше вратата на къщата. Хлопнал я зад гърба си, се зае да разкопчава роклята й, но приятното му занимание беше прекъснато от така познато и дразнещо скимтене.
  - Само секунда - освободи Красавицата от прегръдката си. С бърза стъпка и едно движение хвана досадното нещо и го изхвърли през вратата на двора.
 Върна се при нея и я хвана за ръка. Поведе я по стълбите водещи към спалнята. Интересна идея се зароди в главата му, докато прекрачваха прага на стаята. Трябваше да направи вечерта запомняща се и ако всичко минеше по план, лесно би получил съгласие.
   Свали сакото си и се зае да отвори бутилка шампанско. Подаде й чаша и я покани на терасата. Нощта беше прекрасна, небето изпълнено със звезди, а гледката от балкона красива. Постара се да я предразположи. Обсипваше я с нежни докосвания само с устни. Пръстите му едва опираха в кадифената й кожа. Продължаваше да разпалва страстта й - бавно. Още само малко и щеше да настъпи подходящия момент за въпроса му.
   Младата жена трепереше от възбуда в ръцете му.  Най-накрая разкопча роклята, остави я да се плъзне по тялото й. Наслади се на гледката само секунда и я взе на ръце. Внесе я в стаята и нежно я постави на леглото. Усещаше нетърпението й. Продължаваше да удължава сладката й агония. Щеше да я накара да спре да мисли. Обсипваше прелестното й тяло с целувки, чуваше накъсаното й дишане и това го влудяваше. Хвана с две ръце лицето й, погледна я в очите й. Копнежа и замъгления й поглед му подсказаха, че е точния момент е настъпил:
   - Да се преместим да живеем тук заедно.
   Но преди да получи отговор странен шум от кучешки лай, последван от скимтене и пльоскане във вода, ги изкара от унеса. Красавицата се стресна и почти подскочи.
   Партито беше към края си и Загадъчния се подготвяше да си тръгне. Изгаряше от нетърпение да се прибере и да се отдаде на пороците си. Докато шофираше към вкъщи си представяше как ще се разположи на един от шезлонгите край басейна с цигара. Нощта беше прекрасна - въздуха беше прохладен, небето ясно и звездно, просто перфектно.
   Паркира колата в гаража и се отправи към стаята с охранителните камери, искаше да изключи вътрешните. В движение започна да си сваля аксесоарите - часовника, обеците, пръстените и да ги набутва по джобовете. В стаята запали цигара и се зае да изключва камерите една по една. Тогава някакво движение на един от мониторите привлече погледа му. Вгледа се по-внимателно. Нещо се случваше от външната страна на оградата. Не се виждаше ясно, затова Загадъчния приближи фокуса. Придърпа стол и седна.
  Там някой се опитваше да прескочи оградата, но беше тъмно и се очертаваше само размазан силует. Направи един опит да се захване, но не успя. Подскочи за втори, отново неуспех. За третия се засили с няколко крачки, захвана се с върховете на пръстите и отново не успя. Плъзна се по стената и се свлече на земята.
   Настъпи затишие, никакво движение не се виждаше. Загадъчния приближи лице до монитора - нищо. Изведнъж сянката се изправи, изтупа се и пак се засили. Най-накрая - захвана се, издърпа се и възседна ръба с гръб към камерата. Започна да рови по джобовете на якето си, но изтърва това, което търсеше. В опит да го хване се наведе напред.
   Загадъчния държеше телефона си, готов да звънне на охранителната фирма, когато очите му се разшириха от осъзнаването на това, което виждаше. На монитора се очерта дупето на Зелени очи. Не можеше да го сбърка, беше го зяпал толкова пъти. Нещо потръпна в стомаха му, захили се. Забавни мисли се прокраднаха в главата му.
   И точно тогава тя падна от оградата. Той скочи от стола. Започна да включва камерите за да разбере от коя страна на стената е.
   Видя я да се подава иззад магнолията от вътрешната страна. Въздишка на облекчение се отрони от устата му. Отново седна и се загледа в некоординираните й опити да разкара листата от дрехите и косата си.
   Вътрешните камери бяха с висока резулюция и младия мъж видя как устните на момичето се раздвижиха. Сети се, че те имат и микрофони. Включи и тях, но тя беше твърде далеч за да уловят думите й. Но пък чу кучешкия лай на домашния си любимец. По дяволите, беше забравил за него. Често се случваше, почти не го забелязваше, съжителството им се състоеше във взаимна търпимост. Малкото, злобно същество беше  порода френски булдок с остри зъби и отвратителен характер. Беше им подарък от малката сестра на партньора му, така че не можеха да се отърват от него.
   Кучето джафкаше и тичаше право към зеленооката. Тя повдигна глава и го погледна, изненадата изписана на лицето й развесели Загадъчния.
 Тогава се случи нещо което го остави със зяпнала уста - домашния любимец се пробва да я захапе за крака, но точно прицеления й ритник го отпрати право в средата на басейна. Тя се завъртя на място от инерцията и тупна по задник. Чу се скимтене, после отново лай премесен с удавнически звуци. Малката гад страдаше от фобия(ако изобщо съществуваше такова нещо при кучетата) - ужасяваше се от вода. Може би това щеше да бъде момента, в който щяха да се разделят с досадното същество.
  Обаче съдбата беше решила да му даде още живот. Момичето се надигна залитайки, изруга и се хвърли във водата. Изобщо не беше грациозен скок, а по-скоро иплющяване, което вдигна огромен фонтан. Доплува до кучето, хвана го за каишката на врата, гадинката се опита да я захапе за ръката, а тя със засилка го хвърли извън басейна. Полета му описа дълга дъга, придружена с изплашено скимтене. Зелени очи доплува до ръба и с видимо усилие излезе. Седна на плочките и отправи злобен поглед към кучето, което се съвзе от шока и отново се разлая. Този път от безопасно разстояние.
  Загадъчния следеше сцената с изумление, беше забравил, че пуши и се пресегна за нова цигара. Тогава забеляза, че предишната беше догоряла почти цялата в пепелника.
   Откъсна очи само за секунда от мониторите и тя беше изчезнала. Започна да я търси по всички камери. Откри я свита в ъгъла под терасата на спалнята. Пробваше да запали мокра цигара, но не успяваше. Вбеси се, смачка кутията и я захвърли към кучето, то се отдръпна, но продължи да лае.
   Тогава с трясък в стаята влетяха Лейди и партньора му. Странна картинка бяха и Загадъчния ги зяпна с разбираща усмивка. Жената беше увита в копринения чаршаф от спалнята, която не използваха. Приятелят му беше нахлузил бельото си наопъки, явно в бързината.
   Кучешкия лай утихна и тримата погледнаха към монитора за да открият причината. Видяха животното седнало и ръмжащо срещу момичето, което се поизправи. Беше мокра до кости и водата оставяше тъмна следа под нея. Погледна към басейна, после нагоре към терасата и пак - басейна, терасата.
   “#×&##&?@ Жулиета!” - каза Зеленооката.
  Двамата мъже обърнаха въпросителни физиономии към Лейди, за да видят подигравателната й усмивка, която обясняваше всичко. Явно мокрото момиче току що беше напсувала въпросната Жулиета. На всички им стана ясно кого точно визираше.
   Загадъчния реши да пропусне тази обида и отново погледна към мониторите. Зелени очи се беше провесила от терасата на другата спалня, държейки се за парапета. Краката й бяха на повече от метър над плочките. И тогава се случи поредното изумително събитие.
   Злото куче спря да ръмжи, засили се и направи небивал скок. В полет отвори уста и заключи челюсти в десния крачол на висящата. Тя се пробва да го разкара с тръскане на крак, но не успя. Пусна едната си ръка и провисна само на лявата. Сърцето на младия мъж се сви от ужас. Беше забелязал, че тя е под въздействието на алкохол и можеше да падне.
   - Ще се претрепе - нотка на тревога се долови и в гласа на Арогантния. - Боже, колко е натряскана! - ахна.
  И тримата наблюдаваха сцената в тишина.
 Момичето се опита няколко пъти да хване каишката на звяра, но той тръскаше тялото си. Накрая успя, отскубна го заедно с част от панталона. Вдигна го до лицето си, отново каза нещо неразбираемо и го метна през перваза на терасата.
   Когато и тя благополучно се озова от другата страна, жената с рокля от чаршаф направи няколко стъпки и застана с лице срещу Загадъчния:
   - Жулиета, дай ми ключовете от колата си! - каза Красавицата с протегната ръка.
   - Ама…- пробва се да изпротестира, но по сериозното изражение на Лейди и нетърпеливият й жест с ръка, който го подкани да действа по-бързо, разбра, че няма смисъл да спори.
   С неохото бръкна в джоба и й подаде ключовете от любимата си кола. Красавицата се врътна грациозно и тръгна към вратата. Преди да излезе се обърна и добави:
   - И се постарай Ромео да не се прибира до утре на обяд. Ще имам нужда от сън.
   Арогантния седеше върху плота и видимо се забавляваше на подмятанията на приятелката си. Беше готов и той да добави своя реплика, за да жегне партньора си, но Красавицата не му даде възможност:
   - Договора ти изтича утре - заговори вървейки към изхода на къщата - постарай се да променя решението си и да не те изритам.
   Той скочи като опарен и подтичвайки тръгна след нея, за втори път тази нощ. Сега беше ред на Загадъчния да злорадства:
   - И аз вече се чудех, за какво всъщност ти беше платила.
   Изчака ги да тръгнат и се качи в спалнята. Завари Пламъчето с подпряно в стъклото чело, пробваше се да отключи, но не успяваше. Той открехна леко вратата, като я придържаше, за да не падне взломаджийката. Застана отзад скрит от погледа й, а тя със залитане нахълта вътре. След нея с въртене на задник и ситни стъпки влезе и кучето. Тя повдигна крак готова да го изрита и то със скимтене се върна на балкона.
   Загадъчния затвори тихо, не искаше досадното животно вътре, но все още стоеше скрит в тъмното.
    Момичето тупна по дупе на леглото и след това се отпусна по гръб.
   - Така правиш, когато кажеш, че ще чакаш някой в леглото му - промърмори Зелени очи и зарови лице във възглавницата.
   Младия мъж се усмихна на репликата й. Остави й още минутка, за да е сигурен, че е заспала и се приближи. Бутна я с пръст, тя не реагира. Погали лицето й, отново никаква реакция. Зае се да свали мокрите й дрехи, добре че косата й беше къса и щеше да изсъхне бързо.