Сериалът II

2022

 След осъзнаването на факта, на кого бях налетяла, не можех да си намеря място. Изгарях от желание да отида на предстоящата гонка, но толкова ме беше срам от пиянската ми изцепка, че пак отказах. На моменти се учудвах на самата себе си, защо толкова се притеснявах от срещата със Загадъчния. Все пак той не представляваше интерес за мен. Или бърках? Търсех отговор на въпроса, но без особен успех. Осъзнавах, че е красив мъж с разтапяща усмивка, но не беше първия такъв, който срещам. Допадаше ми общуването с него и приятния флирт, който имахме. Но той беше на шега. Или бърках?
  Почувствах голяма нужда да се разсея с нещо. Тъй като гонките не ставаха, използвах другата ми алтернатива. Приготвих се на бързо и излязох на разходка с мотора. Наслаждавах се на изживяването, което прогони всички мисли от главата ми. Нямах определен маршрут, карах по магистралата, после отбих по някакви извънградски пътища. Бях се отдалечила доста, а почти се смрачаваше. Затова избрах първото подходящо място, на което да спра за цигара. Свалих каската и седнах на земята. Загледах се в гледката на града. Прекрасна, но някак позната ми се стори. Тогава си спомних, че бяхме идвали на това място със Загадъчния. В опита си да избягам от мислите за него, несъзнателно се бях озовла тук.
  Излегнах се на земята и се загледах в потъмняващото небе. Иронията в цялата ситуация ме накара да се разсмея с глас.
  Чух шум от мотор минаващ наблизо, но го игнорирах, потъвайки пак в собствените си мисли. Пушех зазяпана в появяващите се звезди, когато усетих присъствие до мен. Стреснах се и подскочих.
  - Изненадан съм да те видя тук. - чух кадифения глас на Загадъчния на сантиметри от мен, направи кратка пауза давайки ми време да се окопитя и добавяйки - Макар тайно да се надявах.
  Изправих се до седнало положение и обърнах глава към него, той се настани до мен. Не се опитах да прикрия изненадата си:
  - И аз не те очаквах. - прегърнах колене и се загледах в светлините идващи от града.
  Помълчахме загледани в прекрасния градски пейзаж. Първа наруших тишината:
  - Да си призная, точно тази среща избягвах - споделих мислите си на глас.
  - А аз точно на нея се надявах. - след кратка пауза добави - Не е същото без теб на гонките. Липсваше ми.
 - И на мен ми липсват. - продължих да съм честна с него, игнорирайки неговото откровение.
  - Тогава защо не идваш?
  Обърнах глава към него и се загледах в нежните черти на лицето му.
  - Заради теб. - казах без да се замислям, но бързо съжалих. Какво ми ставаше, защо споделях мислите си с него?
  Извадих нова цигара и запалих. Той седеше с лице обърнато към мен и чакаше да продължа. Бях объркана и изненадана. Не знаех какво да кажа или направя, затова продължих без заобикалки:
  - Онази вечер пред клуба... - направих кратка пауза търсейки правилните думи - ...прекалих, извинявай.
 Смехът му ме накара да го погледна отново в лицето. Изумявах се, как една усмивка го променяше. Колко изящни ставаха чертите му, когато тя се появеше. Толкова силно влияние имаше, че неволно се усмихнах и аз.
  - Не си прекалила, напротив. Тръгна си преди да успея да реагирам. А можеше да стане интересно. - и пусна нова усмивка, от която усетих тръпка в корема си. Тя ли беше причината или продължението, което се появи в главата ми? Усетих как лицето ми пламна. На ум благодарих, че е тъмно и това остава незабелязано от него.
  - Ако не ни бяха прекъснали така грубо, с удоволствие бих те опознал по-добре. - постави показалец на устните си, правейки се на замислен, но без да откъсва очи от лицето ми.
  Жеста му извика спомена от онази вечер пред клуба. Моят пръст върху неговите устни. Мекотата им. Лицето ми направо гореше от срама, който изпитвах, а за да намаля неловкия за мен момент преместих погледа си.
  - Желая да те опозная и извън състезанята. - продължи без да показва дали е доловил влиянието на жеста си върху мен.
  Продължих да гледам пред мен, опитвах се да разбера какво трябва да значат думите му. Имаше дарбата да ме обърква и момента не беше изключение.
   - Бях решила, че имаш желание да опознаеш приятелката ми. - казах и се замислих над събитията от онази вечер - На тръгване останах с впечатление, че работиш по въпроса. Така ли е? - попитах с нескрито любопитство.
  - Сега не говорим за нея, не сменяй темата. - премести се като седна срещу мен. Вече не можех да избягвам погледа му - Вечеряй с мен.
  Поканата му ме изненада, беше ми приятно да прекарвам време в компанията му, но вечеря с него значеше среща. А дали исках това? Ами ако нещата не се получеха? Ако това развалеше удоволствието от гонките?
  - Да не прибързваме. - отговорих и станах - Време е да се прибирам.
  Облякох якето си и бях готова да се кача на мотора, когато усетих ръката му на рамото си. Нежно ме обърна и преди да разбера какво става усетих мекотата на устните му върху моите. Беше нежна целувка, само с устни.
  - Отговора на въпроса ти от онази вечер. Усещането е по-приятно от представата, нали?
  Не отговорих. Обърнах му гръб и се качих на мотора. Тръгнах без да му кажа “довиждане”.  

  Прибрах се в къщи а Красавицата я нямаше. Беше още рано, за да й звъня. Но беше точното време, в което да се напуша. Това го свърших на терасата си, след душа. Навлякох си дантелените боксерки и се размазах на дивана. Днес беше финала на онази драмичка, която следяхме, затова пуснах този канал. Не че не знаех как ще свърши, но все пак… Вдигнах краката си така че петите ми да опрат в стената зад облегалката. Поставих кенчето бира на корема си и запалих цигара.  
  Отворих вратата и я видях в интересна поза на дивана:
  - Добър вечер - поздравих и си свалих якето.
 Разкарах и панталона и се настаних до нея:
  - Странен начин за гледане на телевизия - казах и наклоних глава в опит да схвана как изглеждаха актьорите от този ъгъл?
  - Как мина разходката? - попитах и се вгледах в нея. - Не мисля, че странната ти физиономия се дължи на перспективата ми.
 - Случайна среща. - замислих се за малко и попитах - Като стана дума за такива, стори ми се, че познаваш момчето, с което се видяхме пред бара.
  - Много момчета познавам, и много срещнах онази вечер. За кой по-точно говориш?
  - Онзи дето се пробвах да забърша на тръгване.
  -  Какво за него? Да не ти е направил нещо?
  - Не ми е. - отвърнах механично, друго ме интересуваше в момента - От кога се познавате?
 - Знам ли, месец може би. Защо?
  - Защото ме разпитваше за теб.
  - А ти от къде го познаваш?
  - От гонките.
 - Аха. - това беше полезна информация. Щях да я ползвам при нужда. Реших да не задълбавам в тази тема, защото можеше да кажа нещо, което не исках Тя да знае. - Да си догледаме сериала и да си лягаме, а?
 - Добре. - отговорих вяло и се унесох в мислете си. Щом Тя нямаше какво да сподели, явно нищо не се беше случило между тях.