Сериалът II

2003

  Събудих се с мисълта за нещо освежаващо, часовникът на телефона ми показваше един и нещо си. Както си бях по прашки станах да направя кафе. После се намърдах в банята с надеждата да се разбудя. Предишното денонощие беше наситено със събития, върху които трябваше да помисля. Увих се с кърпа, взех си мазилата и се настаних в кухнята. Заех се със сутришния ритуал - кафе с лед, защото го обичам студено, цигара и мазане. Разкарах хавлията, качих се на плота, любимото ми място за сядане и започнах от краката. Все още имах синини от посещението ми в бойния клуб онази вечер - все не успявам да се опазя. Имах и следи от зъби по рамото, настръхнах от спомена и се захилих. Обичам да приключвам нощта по този начин, след насъбралия се адреналин.
  Събудих се по обяд. Излежавах се в леглото и мислех за срещата ми с Кими. Приятна вечер, а можеше и да стане още по-приятна, но пак сама се спрях.    Нерешителността ми си я домъкнах с мен, а как искам да се отърва от нея. Много неща научих от Нея - как да се оправям без кредитни карти, как да не оставям следи, фалшиви документи и куп други. Но едно не успях - как да се забавлявам. А имам нужда и то каква нужда… От последния път с Моя човек не бях усещала онова еуфорично чувство, което те изстрелва в небесата. А това беше доста отдавна…
  Усещам натрупалото се напрежение, трябва да се освободя от него. Но нещо ме спира, или аз сама се спирам. А защо?
  Опитвах се да открия отговора, когато ароматът на кафе достигна до мен. Ммм, как добре щеше да ми дойде. Станах и се запътих към източника.
Вдигнах глава, когато я чух да отваря вратата на спалнята си. Това сутрешно видение го обожавам. Рошавата й коса разпиляна по раменете. Жеста, с който я отмята назад. Късата нощничка, предоставяща гледка към прекрасните й крака. Особено изхлузената презрамка… Оххх, представям си, как се смъква още по-надолу. Знам, че под нея няма нищо. И всеки път се улавям как я зяпвам.
Видях я в обичайната поза на плота след душ. Гола, да се грижи за кожата си и чаша кафе до себе си. Обожавам аромата на лосиона й примесен с този на кафето. Подпрях се на лакти до нея, отпих от чашата й и я зазяпах как се маже:
  - Знаеш ли, свикнах с тази гледка за събуждане - усмихнах й се сънено - и с аромата.
Преместих кичур от косата й, който беше паднал пред лицето й. Обичам да я докосвам. Усмихнах се:
  - Да ти приготвя ли обяд?
- Може. Но нека първо ти помогна с гърба - взех лосиона от ръката й и се заех със задачата. Чак тогава видях следите от зъби по рамото й - Това наистина ли ти доставя удоволствие? - попитах докато леко докосвах следата - Не е ли прекалено болезнено?
Всяко нейно докосване ме кара да се усмихвам, даже да се хиля. Пръстите й по гърба ми ми доставят невероятно удоволствие. С кеф понасям нежностите й. А на въпроса й предпочетох да не отговарям.
  - Имаш ли планове за вечерта? Искаш ли да излезем?
- Съгласна - приключих с мазането и застанах пред нея - Довечера има страхотно парти, а аз имам покани.
- Говорех за вечеря в ресторанта отсреща и някой малък клуб. - казах с надежда да прекараме вечерта само двете.
- Партито не е за изпускане - нямаше да й се получи този път - а и имаш обещание за изпълнение. Не си забравила, нали? - припомних й с дяволита усмивка момента, в който загуби баса ни.
Потръпнах, по дяволите, всеки път се прецаквам сама. Нямам спечелен бас от нея. Нормално, тя никога не спори за неща, в които не е 100% убедена. Погледнах я пораженчески:
  - Добре. Нека е партито.
Обаче имах усещането, че не е приключила, усмивката и пламъчетата в очите й, говореха за нещо подло.
Рядко имам възможност да я накарам да прави каквото поискам. Няма да я изпусна:
  - Изненадата ще я получиш преди партито - усмихнах й се чаровно - а сега да хапнем.
След обяда излезнах за тренировката ми по плуване. Наблизо имаше спортен център, който посещавах два или три пъти седмично. В тези часове обикновено басейна си беше само за мен. Прекарах там три часа и се прибрах.
  Огромен пакет ме чакаше на леглото. Поех си дълбоко въздух и го отворих. Вътре имаше зелено, ужасяващо малко парче плат. Зачудих се, коя част от тялото ми би се побрала в него. Вътрешната ми борба беше жестока. Нямам проблем с нарушаването на обещанията си, но някак ми се искаше да й угодя. По дяволите, трудно ми е да й отказвам. Не ми се беше случвало до сега, да искам да изглеждам привлекателна в нечии очи. Заради нея започнах и грим да нося, когато излизаме. Но за пръв път иска от мен да се обличам така.
Внимателно бях подбрала роклята. На ясно съм, че не обича да носи такива неща, но възможността да си задоволя любопитството надделя. А и Тя сама се набута, не трябваше да ме оставя да избирам залога.
Имах достатъчно време, за да избера красива, къса рокля с цвета на очите й. Безумно скъпа, но пък перфектната за нея. Токчетата и малката дамска чанта завършваха идеално представата ми за женствената Й визия. Опаковах ги внимателно и ги поставих на леглото в стаята й. Остана ми време и да проверя тазседмичната дата и мястото за хобито ми, което тук върша често. И пак благодарение на нея. Усмихнах се на този факт. Нейното хоби с покера (явно е доста добра) ми предоставяше възможност да разполагам с добър набор от коли. Често се случваше да ги повредя или зарежа, а тук не беше проблем.
С мъка в сърцето нахлузих черните дантели и сутиен - поне тях сама си ги избрах. После роклята - доста се почудих как се облича, но се справих. Обувките може би щяха да стоят прекрасно, ама на нечии други крака. Огледах се, това което видях беше странно. Знам защо мъжете харесват жени с рокли, заради лесния достъп. Това е причината и аз да харесвам роклите, но върху другите. Не страдам от липса на самочувствие и обичам да показвам тялото си. Обаче нещото в огледалото крещеше “това не съм аз”. Надявах се и тя да види същата нелепа картинка като мен и да прояви състрадание.
Въздъхнах и в целия си абсурден блясък се появих в хола.
Зяпнах, когато Я видях. Роклята наистина и стоеше перфектно. Подчертаваше изящната и талия, дълбокото деколте откриваше прелестна гледка към гърдите Й, а падащите ръкави я правеха да изглежда стилно, а не пошло. Цветът подхождаше на очите Й. Усещането, което създаде в мен, роклята, че е направена за нея се оправда. Дължината и токчетата правеха краката Й безкрайно дълги. Долових лека неувереност в походката й, но жертвата си струва. Застанах пред нея и Я заоглеждах внимателно, накарах я и да се завърти няколко пъти:
- Много си красива - усмихнах се - но нещо ми липсва.
  Погледах я още известно време и тогава открих липсващия детайл. Отидох до стаята си, за да го взема.
  - Сложи и това - подадох и жартиери и копринени чорапи - Това ще завърши визията ти перфектно.
Усещането от роклята не беше неприятно, може би по-скоро неестествено за мен. Но погледа й ме размекна. Готова съм на почти всичко за нея, дори да ме видят така облечена. Можех да се надявам само никой на това събитие да не е запознат с описанието на татуировките ми, защото тази на крака се виждаше цялата.
  Докато се разтапях от усмивката й, тя се приготви за излизане. Мой ред беше да зяпна по прекрасната й фигура. Черната рокля й стоеше прелестно, идеално подчертано деколте, загадачна цепка по цялата дължина. И шала, нежно покриващ голите рамене.
  Погледа ми беше привлечен от обеците - розовите диаманти. Изтръпнах. Не трябва да ги носи, щяха да ги разпознаят.
  - Обеците не ти подхождат. Нямаш ли други? - не ми пукаше какви ще сложи, само да не са тези.
Мислех, че уникалността им завършва визията ми. Малко се изненадах от реакцията й, до сега никога не беше забелязвала бижутата по мен. Но изпълних желанието Й като ги смених с черни перли.
  - Да тръгваме, таксито чака. - подадох й ръка, за да я накарам да се чувства по комфортно с токчетата.
Партито беше на покрива на един от небостъргачите в града. Бях идвала и преди на това място, гледката която се разкриваше от там си заслужаваше присъствието. А от информацията , която получих за присъстващите определено се заформяше парти, което не е за пропускане.
С удоволствие държах ръката й, от апартамента до таксито. После в асансьора, който се изкачваше сякаш безкрайно. На покрива имаше вече достатъчно хора и вниманието, което привлякохме с появата си ме притесни. Стиснах ръката й по-силно, но за кратко.
Както и очаквах хайлайфа беше тук. Видях няколко познати физиономии и отидох да ги поздравя. Напоследък се засичахме и на други интересни места, тук нямах компания, с която да се забавлявам, така че бях в процес на създаване на такава. А двамката при които се отбих бяха едни от фаворитите ми за нови приятели.
Стоях сама и не мърдах, беше ме страх да не падна заради обувките. И тогава видях Онзи Ким да приближава. Тайно се надявах да не ме забележи, но уви, право към мен вървеше.
  - Я, ти си била истинска жена - поздрави ме с онази подигравателна усмивка.
  - Аз пък все още имам съмнения, дали ти си истински мъж - отвърнах.
  - Не ти го решаваш това - каза и погледна към Красавицата, която застана до него.
- Здравей - поздравих Кими, а в отговор получих нежна и много бавна целувка. - Исках да ви запозная - обърнах се към двамата, като си поех въздух - но явно вече се познавате.
- Какво общо имаш с този? - попитах на рония ни език.
- Излизаме от около месец. - отвърнах на същия език - Мисля, че нещата стават по-сериозни и реших да ви запозная. А ти от къде го познаваш?
- Заради него ли ме доведе тук, облечена така? - смених темата, не беше важно аз от къде го познавам. Започвах да се вбесявам, за какви сериозни неща ми говореше. От всички съществуващи Ким, точно на този ли трябваше да попадне? Но по-ядосана бях на себе си, как съм пропуснала факта, че Тя се среща с някого?!?
- Ами...-  долових ядосани нотки в гласа й - Просто исках да се позабавляваме заедно.
- Заедно с него? - вече ми кипна - Приятно ви прекарване!
  Врътнах се, спънах се и за малко да падна. Аууу, тия гадни обувки - изритах ги от краката си. Обърнах се към нея:
  - Никога повече няма да облека рокля - изхлузих я с едно движение и я набутах в ръцете й. Отново се врътнах и се запътих към асансьора. Преди да се отвори хвърлих и чантичката.
  Бях толкова разочарована от провалената ми вечер. А исках само време с нея, сами.
Случката разиграла се пред погледа ми ме остави без думи. Не разбрах на какво се ядоса толкова много. Държах роклята и буквално зяпах с отворена уста след нея. Реакцията Й ме шокира. А това че се съблече и събу пред всички... Уааууу.
Преди да се затвори асансьора се отърсих от шока и тръгнах след нея, но ръката на Кими ме задържа и не успях да стигна навреме.