Сериалът II

2037

 Ваната със Стихията ми помогна да се почувствам по-спокойна. А обяда, който си спретнахме двете в стаята и забавния филм, който изгледахме допринесоха за подобряване и на настроението ми. След обяда пихме вино и поговорихме.  Поизбистрих си мислите, но все още не исках да виждам Странника, така че го накарах да почака търпеливо до вечеря, когато се наложи тя да ме остави.
   Намерих го на терасата с цигара в ръка, потънал в мислите си. Облегнах се на вратата и се загледах в красивия силует обгърнат от вече настъпилия мрак. Само близостта му беше достатъчна, за да усетя онази приятна тръпка отново да преминава през тялото ми. Усещането беше толкова силно и приятно и неволно осъзнах, че не бих се отказала от него така лесно.
   - Чаках те - каза и се завъртя.
   - Знам - обърнах се и влезнах в хола. Усещах присъствието му зад мен, но преди да успее да ме докосне се обърнах с лице към него и с оттрениран жест на ръката го накарах да се закове на място.
   - Седни там - посочих му мястото на дивана, докато аз се настанявах на стола срещу него.
   Знаех, че ако искам да проведа някакъв разговор с него, без да си загубя мислите отново, то дистанцията между нас трябва да е достатъчна, да му попречи да ме докосва. Изчаках го да се настани на посоченото му място преди да продължа.
   - Реших да ти позволя да останеш известно време тук - стараех се тонът ми да звучи делово. - Но не си прави погрешни изводи. Аз и ти нямаме връзка. - направих пауза, за да осмисли чутото, но продължих преди да е проговорил -  Отмени поръчката за спалнята. Няма да променяш нищо тук. Ще се съобразяваш не само с мен, но и с приятелката ми. Това е нашия дом, а ти си временно пребиваващ и като такъв, трябва да си знаеш мястото. Кафето го пия с точно определена гледка, с която ще свикнеш лесно. Ще вечеряме тримата, когато тя си е в къщи. И наистина държа да се разбираш с нея.
   - Това ще бъде трудно - отговори ми с усмивка, от която настръхнах. Даже и от там успяваше да ми въздейства.
   Запалих цгара, в опит да прикрия този факт и продължих:
   - Ако не ти харесва, знаеш къде е вратата.
   - Нали не вярваш, че след като положих толкова усилия да те открия, ще си тръгна толкова лесно - и пак пусна онази усмивка..
   Изправи се и бавно се приближи към мен изгаряйки ме с поглед. Не успях, а и не направих усилие да прикрия насладата в погледа си. Харесвам го. И то само как го харесвам… Преди да долепи устни върху моите хванах лицето му с две ръце и го задържах на сантиметри от моето:
   - Постарай се да запазиш тази тръпка в мен, тя е тази, която ти отвори вратата.
  След това получи не само устните ми, но и езика ми с изгаряща страст, която само той успяваше да разпали. Избутах го от мен преди да се е разгорещил.
   - Време е за вечеря - казах с пресипнал от възбуда глас.
   - Имам по-добро предложение - прошепна притискайки ме в него.
   - Което няма да обсъждаме - с леко усилие махнах ръцете му от мен и станах.
   Доставката пристигна след минута, а той се зае с подготвянето на масата. Кавалерства ми със стола и сипа вино преди да се настани срещу мен.
   - За нас - вдигна чашата за наздравица.
   - За тръпката - отвърнах му с усмивка. - Все още няма нас.
  Продължихме да се храним в мълчание неизпускайки се от очи. Беше странно приятно. А само от погледите му разбирах какво се върти в главата му. След вечеря се преместихме на терасата. Придърпа ме в него и запали цигара, която изпушихме двамата.
   - Каква е връзката ти със Загадъчния? - попитах нещото, което ме вълнуваше от сутринта.
   - Познава ме се от деца. - отмести кичур коса и постави брадичката си на рамото ми - Имаме общ бизнес. А твоята с него? - прошепна въпроса си с устни върху ухото ми.
   - Мисля, че знаеш повече от мен по този въпрос - заплетох пръсти в косата му и наклоних леко глава предоставяйки му достъп до кожата по врата си.
   Не ми отговори, а продължи бавно и нежно да обръща внимание на шията ми. Нямах нужда от повече приказки, копнеех за него. Колкото повече получавах от вниманието му, толкова повече го исках.