Сериалът II

2012

  От известно време избягвах бойните клубове и игрите. Ежедневието взе да ми доскучава. Тренировките по плуване ме държаха във форма, но ми липсваше адреналина. Затова тази вечер щях да отида на покер събирането. Красавицата имаше уговорка с новите си приятели от местното кафе. Шофьора беше на служебно пътуване от няколко дни и аз нямаше с какво да си запълвам времето. Изчаках Я да излезе и си повиках такси.
  Тази вечер събитието се провеждаше в нощен клуб, затворен за тази цел. Харесвам тази обстановка с приглушена светлина, миризма на скъп алкохол и цигарен дим. Тихият звук от музиката и разговорите. На бара - момче приготвящо питиета. Масите за игра бяха пет, подредени далеч една от друга. Като във филм.
   Преди да се настаня се помотах сред другите играчи. Ослушах се за интересни клюки. Онзи Ким го нямаше. Това ми хареса, не исках да го засичам.
  Избрах си група и се намърдах на тяхната маса. Днес бях единствената жена между тези петима. Поздравих, а двама от играчите директно станаха. Усмихнах се, обирала съм ги, затова не се учудих на реакцията им.
  Не мина много време и местата им заеха други двама. За пръв път ги виждах. Кимнах им и те на мен също. Единия беше нахлупил шапка почти до очите, а другия носеше маска и тъмни очила, които предвидливо вдигна на главата. Не бяха първите, които се пробват да скрият самоличността си (което беше излишно) и никой не обърна внимание на дегизировката им.
  Играта вървеше, с нея и приказките, разбира се. Тези двамката обаче прецакваха удоволствието от покера, хич не се замисляха какво правят. Или тепърва се учеха, или целта им изобщо не беше играта. Разговаряха тихо по между си, но успявах да доловя част от казаното.
  - Тя ли е? - попита онзи с шапката на японски.
  - Не съм сигурен - отговори другия.
  - Търсите ли някого? - намеси се Ким, който седеше в дясно до мен и явно също следеше разговора им. - Може и да го познаваме.  
   Аз си затраях, не беше нужно да знаят, че ги разбирам. Заради липсата на реакция от моя страна, разговора продължи на японски:
  - Търся едно момиче. Състезателка, която използва коли спечелени на покер. - повдигна леко шапката и погледна към Десния Ким.
Пробвах да видя лицето му, но не успях.
  - На тази маса няма състезателки. - отговори Ким от другата ми страна - но тази до мен има цял гараж, пълен с такива коли. Включително и моя “Ягуар”.
  Дори не ме погледна. За разлика от новите двамка. Усмихнах им се, като се правех на неразбрала.
  - Ти от къде си сигурен, че не участва в гонките? - попита Десния Ким. - Защо са й  колите иначе?
  - Може да ги продава. От къде да знам. - започна да се ядосва Левия Ким.
  - В гаража, в който обслужват моята кола, се носят слухове за тази състезателка. - настояваше Десния.
  - Какви слухове - попитаха дегизираните в един глас.
  - Че е добра - сви рамене в отговор.
  - Това го знаем - каза онзи с маската - друго?
  - Това, което ви интересува, никой не го знае със сигурност. На тези игри често се залагат коли, бижута и разни други. Никой още не може да направи връзката.
  - Със сигурност знам, че не е тази тук - каза Левия Ким и демонстративно метна картите си на масата, стана - Приключих. - погледна дегизираните и допълни - Научете се да играете и тогава се върнете.
  Преди да се отдалечи онзи с шапката го попита:
  - От къде си сигурен за нея?
  - Виждал съм я как шофира. - това беше последното, което каза.
  - Ей, ти. - Шапката се пробваше да привлече вниманието ми, като заговори на английски, само го погледнах - Състезаваш ли се?
  - Играя покер - отговорих - а ти ми пречиш.
  Докато поставяше чиповете за залога си на масата Маската каза:
  - Не е тя - пак на японски.
  - Сигурен ли си?
  - Познавам гласа й.
  - Значи си загубихме времето. Тръгваме. - шапката стана.
  Обаче маската не си мръдна от мястото. Размениха си погледи:
  - Ще поостана. - после се обърна към мен -  Да направим играта по-интересна. Разбрах, че обичаш да печелиш коли. Искаш ли нова в колекцията?
  - Какво ще искаш в замяна?
  - Да ти се намира един син Астън Мартин?
  Видях една повдигната вежда и сякаш очите му блеснаха. Усмихнах се:
- Не колекционирам коли и твоята въобще не ме интересува.
  - Обаче мен ме интересува твоята.
  - Вече не е моя. - казах с въздишка.
  - А чия е? Какво си направила с нея?
  - Подарих я.
  - Ще играете ли изобщо? - в тона на Десния Ким си пролича раздразнението.
  - Играем. - маската го погледна и присви очи - Обаче ти си излишен.
  Момчето стана и се отдалечи с интересни изрази по адрес на новия, който пак насочи вниманието си към мен.
  - Интересувам се от колата. Искам я в моята колекция. Как да се свържа с притежателката й?
  - За нея това е скъп подарък, няма да ти я даде.
  - Явно сте близки, щом си убедена в това.
  Не знам защо, но усетих в тона му някакво задоволство.      
- Ще играеш ли или и аз да ставам?
  - Играя. - погледна картите си, после мен. - Ако поискам да ме свържеш с момичето, притежателка на колата, какво ще трябва да заложа?
  - Искам маската.
  - Не мисля, че ако я сваля ще е в твоя полза.
  Усмивка ли долових? Сбърчих вежди, не се сдържах и го питах:
  - Ще ме убиеш с красота ли?
  - Ще те обера с усмивка. - каза, като едва сдържа смеха си.
  - И аз се усмихвам, като ми плащат залога. - и за да го докажа му показах колко “чаровно” мога да се хиля. После добавих - Нека я видя и твоята.
  - Свалянето на маската струва много повече, от която и да е кола. Няма да я махна и за информацията, която търся. Можеш ли да си позволиш да покриеш залога, който поискам, Зелени очи?
  Интересно обръщение използва, почти да ми хареса, ако не бях доловила самоувереността му.
  - И какво толкова може да поискаш?
  - Излез с мен.
  Изсмях се:
  - На среща ли ме каниш?
  - Нещо такова - отговори и се облегна назад.
  Погледнах си картите, ръката ми беше слаба, нямаше шанс да спечеля, за да рискувам с точно такъв залог.
  - Не ходя по срещи - погледнах го сериозно и допълних - Няма усмивка, която да ми плати загубеното време.
  - Нима?
Усешах как се хили под маската. Странно, изпитах желание да го видя без нея. Тръснах глава в опит да разкарам мислите за него и нещата, които….въображението ми зарисува.
  - Ще почакам момента, в който ще покриеш залога.
  Стана и се отдалечи. Можех само да зяпам след него. Ха! Как пък не съм взела точно такова решение. Този за какъв се вземаше? Усетих как започвах да се вбесявам. Време беше да се омитам, преди да съм си изтървала нервите.