Сериалът II

2030

   За номерата, които извъртях на Арогантния се бях подготвила много добре. Знаех целия му работен график за седмица напред. Толкова ми трябваше, за да го подлудя.
   Започнах тормоза като първия ден през два часа му изпращах букети, кошници с плодове, шоколади, вино и, разбира се, картички с любовни обяснения. Доставчиците прекъснаха съвещание, работен обяд, следобедно кафе и вечеря.
   Втория ден изпратих момче с балони-сърца и момиче, което да му изпее прочувствена любовна песен. И това на някаква среща с инвеститори, доколкото бях информирана.
   А снощи в бара му изпратих танцьорка, която се разсъблече в скута му. Това го наблюдавах от известно разстояние. Бяха моите 10 минути на триумф над него.
   Добра съм в игрите и си знам мярката. Ако му бях оставила още ден, той щеше да ме намери. Затова днес щях да му сервирам кулминацията със сутрешното кафе.
   Рано сутринта си стегнах багажа в малка раница и излезнах от вкъщи. Таксито ме остави пред сградата, в която той работеше. Запътих се към рецепцията във фоайето и с любезна усмивка попитах момичето там, къде да открия шефа й. Тя ме погледна подозрително:
   - Не можете да се срещнете с него без предварителна уговорка.
   - Тук съм за срещата в 10. - излъгах. - Но имам нужда от помощ. Не знам къде да отида.
   - Ще повикам охраната да ви заведе. - каза момичето и махна на мъж в униформа. - Но ще се наложи да почакате. Много сте подранила.
   - Няма проблем. Ще си взема кафе. - бях готова да тръгна след униформения, когато тя ме спря.
   - Извинете. Бихте ли ми дали документ за самоличност? Политика на фирмата.
   - Разбира се. - отговорих и й подадох една от фалшивите лични карти.
   Тя я разгледа, записа някакви данни от нея и ми я върна.
   Преди охранителя да ме поведе към асансьора, минахме да взема две кафета. Той ме изгледа въпросително.
   - Пристрастена съм към кофеина. - обясних - Едно не ми е достатъчно.
   Слязохме на етаж, на който явно се намираха заседателните зали. Следвах мъжа оглеждайки внимателно обстановката. Забелязах доста хора да се движат наоколо. Мдааа, щях да имам достатъчно публика.
   Умишлено бях подранила с половин час. Знаех, че Арогантния винаги се появяваше пръв и изчакваше останалите. Сигурна бях, че ще е в залата. Затова не се изненадах да го видя седнал на стола разглеждащ някакви документи, когато охранителя ми отвори вратата. Странната му физиономия ме развесели.
   - Отново го правиш. - каза щом ме забеляза.
   - Кое?
   - Появяваш се щом си помисля за теб. - стана и се приближи.
   Разсмях се:
   - Явно сме изградили силна връзка. - още стоях до вратата. - Трудно е човек да се добере до теб. - отговорих с усмивка и му подадох кафето.
   - Какво правиш тук? - огледа чашата, отпи и се смръщи - Твърде много захар.
   - Ще пиеш каквото ти сервирам. - казах многозначително и затворих вратата, като дадох време на хората отвън да ме забележат.
   - Не ми отговори. - настоя той.
   - Не е ли очевидно? - оставих раницата си на най-близкия стол - Ти започна война. Аз ще я довърша.
   - Време е да спреш. - сопна се насреща ми. - Достатъчно главоболия ми създаде последните дни.
  - Ама аз сега започвам. - свалих си сакото и започнах да разкопчавам ризата. - Едно единствено нещо поисках от теб. - свалих я - А ти  пренебрегна учтивата ми молба.
   - Ха! Учтива! Как пък не!
   Видях втренчения му в деколтето ми поглед. Не обърнах внимание и продължих да се събличам. Свалих кецовете и се заех да свалям панталона си. Арогантния отстъпи крачка назад:
   - Какво правиш, по дяволите. Веднага се облечи!
   - Ще го направя, успокой се. Но след малко.
   Бях останала по бельо. Подпрях се на бюрото и отпих от кафето. Той нервно започна да пуска щорите на прозорците, отделящи стаята от коридора. Отвън се бяха събрали любопитни зяпачи. Преди да успее да пусне последната застанах близо до него и демонстративно си махнах и сутиена. Вдървено ми обърна гръб.
   - Не ти ли харесва гледката? - попитах подигравателно.
   - Гледка като гледка. - сопна се - Обличай се веднага!
   - Я, притесних ли те? - изсмях се.
   Обърна се рязко към мен и хвана лицето ми с една ръка. Беше смръщил вежди. Усетих колко трудно се владееше. Зачудих се, какво ли ще е, ако го срещна на арената. Колко добър противник ще бъде, ако вложи тези емоции в боя. Почувствах пожара да се разгаря в гърдите ми. Неговите очи блеснаха заканващо:
   - Каква игра играеш, момиченце? - изсъска през зъби.
   Не беше много по-висок от мен, но сякаш ме гледаше от върха на планина. Тази демонстрация на превъзходство обърна стомаха ми.
   - Тази която ти започна. - отговорих и отстъпих.
   На косъм бях да проваля собствения си план, като си доставя удоволствието от разменените удари.
   - Време е да си тръгвам. - казах и започнах да вадя багажа от раницата.
   Беше ми застанал в гръб и чух как си пое дълбоко въздух, за да се успокои. Набързо навлякох къса, прилепнала рокля, която едва скриваше задника ми. Обух високите токчета и се обърнах към него. Стъписването за малко да развали красивите черти на лицето му. Докарах тъжно изражение на лицето си. Отворих вратата и цирка започна.
   - Как можа?!? - повиших тон, така че всички отвън да ме чуят. - Аз вложих толкова много във връзката ни, а ти…
  Той буквално зяпна, не му дадох време да реагира и продължих:
   - Къде сбърках?!? Всяка друга щях да преживея… Точно с най-добрата ми приятелка ли трябваше да преспиш?!?
   Лицето му пламна, не разбрах само от срам или от яд. Но нямаше значение. Важен беше резултата.
   Тръгнах към асансьора почти разплакана, а присъстващите ми правеха път. Бяха се събрали доста хора, явно за предстоящото съвещание. Преди да се кача пак се обърнах към Арогантния. Събух едната обувка и я хвърлих към него.
   - Ти си най-ужасния мъж, който съм срещала! - извиках с треперещ глас. - Не искам да те виждам никога повече!
   Хвърлих и другата обувка, но по странно стечение на обстоятелствата, улучих бягащата ми бройка. Той хвана токчето и го завъртя в ръцете си. Ах, тази усмивка…
   - Отново гориш, Пламъче. - каза на френски.
   - И теб ще подпаля. - заканих му се на същия език.
  Качих се в асансьора и избърсах сълзите си, като нарочно размазах нескопосания си грим. Последното, което видях, бяха съчувствените погледи, които се преместиха от мен към Арогантния. После вратата се затвори.