Сериалът II

2027

 От другата страна

  Арогантния се събуди в приповдигнато настроение. Нямаше търпение да усети отново близостта на тази жена. Усещаше парфюма й в стаята, вдиша дълбоко, за да се наслади на опияняващия й аромат. Завъртя се в леглото и отвори очи. Очакваше да види спящия ангел до него, но деиствителността го свари неподготвен. Надигна се на лакти и огледа спалнята, беше празна. Ослуша се за някакви звуци подсказващи присъствие в апартамента, но не долови такива. Това го накара да скочи от леглото като опарен. Започна да проверява всички помещения, но не откри и следа от нея.
   Усети как се вбесява.
Никой нямаше право да постъпва така с него. Ако някой си тръгваше пръв, то това винаги беше той. До днес.
   Излезе на терасата и запали цигара. Пред очите му изплува гледката от снощи… Красавицата гола на фона на светлините… Тази съвършена порцеланова кукла, толкова крехка, толкова изящна. И тогава, и сега това накара дъхът му да секне. Снощната тръпка премина пак през цялото му тяло.   Знаеше, че това беше най-красивото нещо, което някога беше виждал. И осъзна, че това е нещото, от което не би се отказал.
    За първи път тази нощ изпита нужда и желание да бъде внимателен. Страхуваше се да бъде такъв, какъвто е обикновено. Тази нежна и чувствителна кожа не можеше да понесе белизите на страстта и желанията му. Не искаше да вижда подобни неща върху нея. Странно, но не му беше трудно да владее тази си страна с Лейди. Дори за пръв път се погрижи за удоволствието на друг, оставяйки своето на заден план. Беше се раздал за нея, беше нежен и внимателен, направи само неща, които предполагаше, че ще й харесат.  А какво получи в замяна? Празно легло, празен апартамент, опустошаваща самота…
   Отпусна се на стола и се замисли над отминалата нощ. Беше имал план, с който да впечатли Красавицата - вечеря, питие, клуб. Беше си представял хиляди пъти тази им среща, но даже сам не беше очаквал нещата да се случат така. Желанието в погледа й го провокира да действа. Беше се възползвал от момента, а продължението го беше изненадало. Сигурен беше, че когато хвана ръката й за първи път тя беше усетила същото като него. Чувство подобно на електричество, чувство което крещеше, че тя е създадена за него. Тогава защо, по дяволите, си беше тръгнала?
  Усети как пак се вбесява, но не беше сигурен на какво. На нея или на провалените му планове? Влетя в хола тряскайки вратата зад гърба си. Все пак беше задоволил любопитството си, защо изпитваше такива емоции? Задаваше си въпроси, чиито отговори знаеше, но му беше трудно да признае.
   Отпусна се на дивана и зарови пръсти в косата си. Красавицата беше превзела въображението му още от първия миг, когато я беше видял. Заспиваше и се будеше с мисли за нея. Неусетно беше започнал да я желае до полуда. Таеше надежда, че след постигане на целта си да я има, интереса му ще изчезне и тя ще се превърне в една от многото. Каква заблуда само!
  Неусетно беше затънал в чувствата си към Лейди само за една нощ. И всичко това благодарение на самия него. Всяка вечер си беше представял тази жена по безброй различни начини и нито един не беше се доближил до това, което беше видял снощи.
  Толкова беше опиянен и впечатлен от красотата и нежността й, че вече не желаеше да си представи живота без нея.
   Още в бара, когато хвана ръката й осъзна, че тя не беше само цел. Беше се влюбил в нея от пръв поглед, а чувствата, които сега изпитваше бяха прекалено силни, за да продължи да ги отрича. Не я искаше само за една нощ, искаше я за цял живот. И щеше да направи всичко възможно, за да го постигне.
   Взе телефона, поръча закуска и кафе. Беше си освободил деня, за да го прекара с Красавицата, но плана му беше провален. Все пак беше направил първата голяма стъпка, скоро щеше да направи и следващата си такава. Красавицата щеше да е негова, оставаше му само да измисли следващия си грандиозен план как да се случи това.
   Докато закусваше безцелно местеше поглед по празния апартамент. Спря за миг върху огледалото в дъното. На него имаше нещо написано. Стана, за да провери какво е.
  “Благодаря ти, за прекрасната нощ, страннико! “
   Усмивката сама се беше появила на лицето му, поне се беше сбогувала преди да тръгне.
  А послеписа и парите оставени там го накараха да се захили с глас. Преброи банкнотите и подсвирна. Май се беше представил по-добре, отколкото предполагаше. Но не това беше причината за развеселяването му. Красавицата сама му беше дала повод да я види отново. Плана вече се зараждаше в главата му, а тя щеше да получи нещо, което да не може да откаже.