Сериалът II

2034

   Странните усещания, които бройката създаде в мен не ми дадоха мира цяла нощ. Събудих се недоспала и някак по инерция се заех със сутришния ритуал. След душа направих кафе. Докато го ‘разхождах’ из апартамента забелязах някакви странни неща. Не бях сигурна, но телевизора изглеждаше по-голям. До дивана имаше огромен геймърски стол. Отдавна си мислех за такъв, може и да го бях споменала пред Красавицата и тя да ми го е купила.
 Върнах се в кухнята за да заема мястото си на плота. И тук имаше нещо ново - красиви порцеланови чаши, комплект от четири - подредени на моето място. Избутах ги в страни и седнах. Кафето с лед беше до мен, мазилата ми също. Махнах кърпата и зачаках моето момиче да се раздвижи. Чух шум от спалнята й и се усмихнах.
 Когато вратата се отвори, изпуснах тоалетното мляко на пода. Зяпнах от изненада. Там, в целия си сънен блясък седеше Арогантния. По гащи?!? Какво, по дяволите..?!? Двамата се гледахме с недоумение. Той излезе от вцепенението първи:
 - Какво правиш тук?
 - Тук живея. Ти какво правиш тук?
- Вчера се нанесох. - каза с гадна усмивка и пристъпи към мен.
 Скочих от плота и тръгнах към него. Той затвори вратата след себе си.
 - Бъди по-тиха. Тя още спи.
 Заковах на място а той продължи:
 - Започвам да свиквам да се мотаеш около мен по прашки. - усмивката още красеше лицето му.
 - Само че аз не искам да свиквам да те гледам по бельо в моя апартамент. - изсъсках злобно, като застанах пред него - Обличай се и изчезвай!
 - Поредната ти учтива молба, която ще пренебрегна. - прошепна и той.
 Пробва да ме избута, но хванах здраво китката му. Опита ми да я извия беше париран.
 - Май само от бой разбираш, а? Ще те размажа! - сериозно бях вбесена.
 - Нямам навика да се разправям с жени в твоето положение.
 Мой ред беше да се захиля гадно:
 - Това, че съм гола, не значи, че съм лесна.
 Пробвах да го блъсна, но той не отстъпи и сантиметър.
  - Друго чух аз, котенце.
 Е това вече ме изкара извън релси. Налетях му без изобщо да се замислям за “положението си”. Горях от гняв, и въпреки това не посягах на лицето му, той на моето също. Колкото и агресивно да се налагахме и двамата пазихме абсолютна тишина. Виковете бяха през зъби и без глас. Стараехме се да сме далеч от мебелите. В един момент се озовахме в средата на хола на няколко крачки един от друг. Със задника си избутах геймърския стол в ъгъла, а противника ми с крак изблъска стъклената маса в страни. И това без да се изпускаме от поглед. Отмести очи от мен, проследих на къде гледа, мдааа, добра идея. Едновременно пристъпихме върху мекия килим. И боя се развихри пак.
  За няколко удара успях да го поваля. На пода стана брутално. Не ми се беше случвало с месеци да се раздавам по този начин. Бях се вкопчила в него и с коляно се пробвах да го сритам, той ме притискаше с лакът в гърдите. Точно се докопах до косата му, когато чух глас:
  - Какво правите?!?
 Едновременно погледнахме към източника. Бройката ми ни наблюдаваше със странен интерес. Той какво правеше тук? Как беше влязъл?
 Арогантния бързо скочи на крака и се дръпна в страни. Аз още лежах на пода. Бройката се усмихна с онази чаровна усмивка и ми подаде ръка да се изправя. Как така, колкото и да бях ядосана, винаги се поддавах на жестовете му? Поех я и станах. Толкова небрежно прекара пръсти по рамото ми, че за миг да не забележа. После мина по врата и стигна до брадичката ми. Приближи устни до ухото ми и прошепна:
 - Трябва да се облечеш, време е за закуска.
  Долових аромата на кафе и сънено отворих очи. Имах някакви странни усещания и интересни проблясъци на моя Странник гол в нас, но реших, че са били просто сън. Главата ми беше странно замаяна и единственото нещо, което можеше да ми помогне беше чаша силно кафе. Станах и препъвайки се се запътих към хола. Май снощи наистина бях пила, а съдейки по състоянието ми, по-подходящо беше да използвам думата 'доста' пред 'пила’. Опитвах се да си спомня причината, поради която се бях докарала до непомнещата фаза.
 Пръстите му още бяха под брадичката ми. Постави устни върху моите.
  - А можеше да ти я сервирам в леглото. - каза и отстъпи.
  - Как влезе? Беше заключено.
  - За мен няма невъзможни неща.
 Свали си ризата и я наметна на раменете ми. Послушно мушнах ръце в ръкавите, а той закопча копчетата. После хвана ръката ми и ме поведе към кухнята. Бавно се отърсвах от шока, докато ги наблюдавах.
  - Вие двамата защо сте тук?
 Не получих отговори а само погледи с усмивки. Арогантния се зае да приготви още кафе, а приятелят му да подрежда масата. В този момент Красавицата цъфна на вратата.
   Отворих вратата и всички опити за мислене се изпариха. Заковах се на място и зяпнах невярващо. Красивият непознат сипваше кафе, Загадъчния сервираше закуската, а Стихията наблюдаваше случващото се със странно изражение. И тогава спомените ме връхлетяха. Странника на вратата, после момчета с кашони, аз пред бутилката алкохол и … ох, потръпнах, на където и да погледнех все изплуваха разгорещени сцени - аз върху Странника на дивана, той върху мен на стола му, масата, плота…
 Усетих как лицето ми пламна. Определено не беше сън…
 Трябваха им няколко секунди, за да забележат присъствието ми. И тримата почти едновременно преместиха погледите си върху мен. В този момент тениската, която нямах спомен как се беше озовала върху мен ми се стори прекалено къса. Пробвах се да прикрия дантелите си като я задърпах надолу.
 - Добро утро, Красавице. Не трябваше да ставаш от леглото преди да съм ти донесъл кафето. Щях да ти направя запомнящо се събуждане. - поздрави ме Странника.
 В този момент видях Стихията да идва към мен. По изражението й познах, че има много въпроси, на които нямах отговор. И за да се измъкна от ситуацията реших да се скрия в стаята ми.
 Щом те нямаше да ми датът отговори, щеше да го направи Красавицата. Тръгнах към нея. А тя трясна вратата под носа ми.
  Усетих присъствие зад себе си и се обърнах. Озовах се в ръцете на бройката и поредния му опит за лиги.
  - Какво правиш? - някак неуспешно го бутнах.
  - Каквото искам.
  - Ама аз не искам!
  - Мисля, че се разбрахме по въпроса, колко ме интересува какво искаш. - прегърна ме по-силно и набута език в устата ми. Отново се поддадох.
  - Котенце. - прошепна Арогантния в ухото ми, като ни подмина и отвори вратата на спалнята.
 Уви, красивият ми непознат или по-правилно да използвам 'гаджето ми’, на което още не знаех името, нахълта в стаята ми с подкупническа усмивка:
 - Значи все пак реши да се възползваш от предложението ми. - застана пред мен и с две ръце хвана лицето ми.
  От целувката му краката ми се подкосиха, но неловката ситуация беше прекалено голяма, за да мога да се поддам на ласките му. Направих стъпка назад и задъхано смотолевих:
  - Не се чувствам добре. Ще поспя още малко.
  - Първо трябва да хапнеш. - тонът му прозвуча загрижен.
 - Не съм гладна. - казах и тръгнах към леглото като пробвах да докарам възможно най-измореното си изражение.
  Той направи крачка към мен и със следващото си движение ме вдигна на ръце:
   - Първо ще ядеш! - този път тонът му не търпеше възражение.
  С уверена стъпка ме замъкна към хола. По дяволите, огромен срам  ме очакваше там. За да си спечеля време изстрелях първото нещо, което ми дойде на ум:
 - Не мога да закусвам така. - посочих с ръка към дантелите си - Трябва да се облека.
   - Не е нужно, всички вече те видяхме.- повдигна вежда и усмихвайки се, добави - Единодушни сме, че гледката е от приятните.
 Лицето ми пламна. Преглътнах шумно и се пробвах да продължа:
 - И все пак…- от пламъка в очите му си загубих мисълта.
  Арогантния донесе Красавицата и я постави да седне на един от столовете. Бройката постави чинията с храна пред нея, партньора му подреди чашите и сипа кафе за всички. Наблюдавах разигралата се иделична сцена в мълчание, когато масата беше подредена казах:
  - Сядайте и да поговорим. Имам въпроси.
  Погледнах стъписано към нея. От тона й ме побиха тръпки. Тишината и подчинението им, направиха обстановката още по-неловка и напрегната.
  Облегнах лакти на масата и леко се приведох напред. Гледах Красавицата в очите:
  - Какво се случва? - попитах тихо и спокойно - Какво съм пропуснала?
  - Аз ще ти кажа. - усмихна се бройката
  Наклоних глава и го погледнах. Това беше достатъчно да накара физиономията му да помръкне. Отново насочих внимание към Нея.
  - Ами...това е ...- затърсих правилните думи, сама не проумявах какво се случи, а как да го обясня на нея. - Просто остана да преспи тук. - преглътнах нервно.
Странника ме погледна изпод вежди:
  - Просто съм останал да преспя тук? Нима съм си домъкнал целия багаж за една нощ? - направи кратка пауза като погледна към Стихията - Факт е че от вчера живея тук. Приеми го.
  Обърнах лице към Арогантния и докарах най-безизразната си физиономия:
  - Не се интересувам от твоето мнение. - пак насочих вниманието си към Красавицата. - Започни от началото, моля.
 Погледнах към Стихията, после към гаджето ми и затърсих правилния отговор в главата си. Замислих се, какво точно се беше случило - преспах с него на първата ни среща, оставих му пари заради обещание, в последствие се оказаха повече от необходимото и за да си ги изработи се нанесе в нас. Въпреки смешната причина за нанасянето, аз стоях и гледах отстрани мълчаливо съгласявайки се с това - и трябваше да изрека това на глас. Не! Тръснах глава, нямаше шанс подобна история да излезе от устата ми. Погледнах към Стихията, а тя мълчаливо си чакаше отговора. Дали да не кажа, че съм лудо влюбена в него и се съгласих на прищявката му от заслепени страсти. Ох.. това прозвуча даже по-глупаво от предното. Не ме биваше в лъжите, веднага щеше да ме хване. Или … замислих се, дали пък това не беше истината, че изпитвах нещо към него, но сама не бях сигурна какво е. Загледах се в чинията пред мен. Опитах от храната, докато измислех нещо що годе правдоподобно, можех да спечеля време хапвайки.
 Търпеливо чаках отговора й. Обаче на всички ни стана ясно, че такъв скоро няма да даде. Явно заради това бройката пак се обади:
  - Тя му е платила и той е тук за да си заработи парите.
 Репликата на Загадъчния така ме изненада, че се задавих от чутото. Прокашлях опитвайки се да си поема въздух и за първи път погледнах към него. Опитах се да кажа нещо, но гласът ми ми изневери. Промълвих:
  - Какво? Ти ...-  но разговора им продължи без да ми дават шанс да се включа.
  Арогантния се хилеше самодоволно, а аз не разбирах какво забавно имаше в това.
 - Колко му даде? - абсолютно игнорирах присъствието му. - Ще му дам и аз толкова за да си тръгне.
  - Достатъчно. - отговори възприемащия се за нейно гадже.
 Смехът на бройката ме накара да го погледна.
 - Искаш го тук за още месец, ли?
 - Тогава върни парите и си тръгвай. -  обърнах се към натрапника.
 - Не мога. - повдигна рамене - Изхарчих ги за пренасянето.
  Огледах се за да видя промените по апартамента и пак вперих безизразен поглед в него:
  - Аха. Не изглежда да си от скъпо платените.
 - Подценяваш потенциала му. - каза говорителя на Арогантния и отпи от кафето си - Ще му трябва време за да го разкрие.
 - Това не е основателна причина за да си го прибере в къщи?
  - Мисля, че нуждите са основната причина. - продължаваше да ме гледа чаровно.
 - Не знаех, че имаш представа за тези нужди. - заядох се аз - А сега разсея и съмненията ми относно потенциала. - усмихнах му се многозначително.
 Седях и следях разговоря местейки поглед към говорещия. Мигах невярващо и не проумявах, как могат да обсъждат тази тема по този начин. Усещах, как лицето ми пламти и знаех, че трябва да кажа нещо, но всяка следващата реплика ме шокираше.
  - Що за абсурден разговор е това? - опитах се гласът ми да не издаде стъписването ми - Как си позволявате да обсъждате неща, от който си нямате понятие?
  Арогантния погледна партньора си със странно изражение.
  - Внимавай какво ще кажеш! - каза на японски.
 - Забавно е да обсъждам подвизите ти с тях.
 - Чак пък “подвизи”. - намесих се в разговора им на същия език. За миг ме изгледаха изненадано. Усетих, че ударих натрапника по егото. Хареса ми.
 - Поне ги имам, за разлика от теб. - не ми остана длъжен и той. - И на нея й хареса.
 - Мда. То с всеки би й харесало, като знам богатия й опит.
  Бройката ми започна да се смее с глас.
  Смяната на езика ме изненада. Получих дежа вю. И тогава и сега това разпали любопитството ми и страшно много ме подразни. Но чашата преля, когато и тя се включи в разговора им. Избутах стола и рязко се изправих, оставих приборите на масата с трясък и успях да привлека вниманието:
  - Какво си мислите, че правите? - минах с леден поглед и през тримата - Как си позволявате подобно държание с мен? Наглостта и безочието ви удариха тавана. Това се случва за първи път, второто подобно отношение ще е последното ви с мен.
 Грациозно се врътнах на пръсти и се отправих към стаята ми. Вратата я затворих без грация, със сила и трясък.