Сериалът II

2004

  Влетях в асансьора и фраснах с юмрук копчето за етажа. Опитах се да дишам бавно, за да се успокоя.
  - Проблеми с гаджето?
  - Де да ми беше гадже - отговорих преди да се усетя.
  Обърнах се към човека задал въпроса. Седеше облегнат на стената с ръце в джобовете. Млад мъж, добре изглеждащ, облечен в костюм. Разкопчано сако, риза без вратовръзка, идеално оформена коса. Изпод няколкото разкопчани копчета на ризата се подаваше част от татуировка. Поизправи се, свали си сакото и направи крачка към мен.
  - Това че съм гола, не значи че съм беззащитна.
  - Убеден съм - каза той и наметна дрехата на раменете ми. После отстъпи пак назад. - НЕгаджето можеше да ти остави поне яке, преди да те изрита.
  Почти да се обидя, но само се усмихнах:
  - Аз си тръгнах, всъщност - загърнах се, студено ми беше.
  - Значи много ще да си била ядосана.
  - Направо бясна.
  Помълчахме за кратко, докато се оглеждахме един друг. Наруши тишината:
  - На партито ли беше?
  - Да - отговорих - за кратко. И ти ли?
  - Да. Поредното скучно събитие. Добре че си тръгнах.
  В този момент асансьора спря на партера. Новият ми приятел направи жест с ръка да мина пред него. Тръгнахме към изхода, той вървеше крачка зад мен. Пред портала пак ми направи път.
  Отвън заковах на място. Ами сега? Как щях да се прибера? Затова мразя дамските чанти, всичко беше в нея - телефон, пари, документи, цигари…
  - Извинявай - казах, като се обърнах към него.
  - Кажи.
  - Имаш ли някакви ангажименти следващите час-два?
  - Зависи - отговори изваждайки ключове за кола от джоба си. - Имаш предложение ли?
  - Ако не си зает, ще те черпя вечеря, ако ме закараш до в къщи да се облека - минах директно на въпроса.
  Усмивката му беше наистина чаровна:
  - Колата ми е ей там. Ела.
  - Ами всъщност… - погледнах към босите си крака - имам един малък проблем…
  Повдигна вежди въпросително. Загърнах се по-плътно в сакото му. Зачудих се, как да му обясня за глупавата си фобия:
  - Изпитвам ужас да стъпвам боса навън - хвана ме срам, че го изричам на глас.
  Новия ми приятел започна да се смее:
  - Изчакай тук, ще докарам колата. Мисля, че в нея се търкалят едни кецове - погледна ме в краката - Може да са ти големи, но само това имам.
  Забелязах как плъзна поглед по дължината на единия ми крак.
  - Интересен надпис - каза с усмивка и се отдалечи.
  След минута спря колата пред мен. Без да слиза ми подаде обувките. Сложих ги и се качих до него. По пътя му обяснявах на къде да кара.
Като стигнахме пред сградата, в която живеем с Красавицата възкликнах:
  - По дяволите! Ключовете ми са в тъпата чанта.
  - И сега какво?
  - Ще се наложи да се покатеря до прозореца на стаята си. Помня, че го оставих отворен.
  - Вечерта се очертава забавна - отново се смееше на нещастието ми.
  Вече под терасата свалих сакото, че ми пречеше. Протегнах се да се захвана за парапета, набрах се и усетих ръцете му по задника ми.
  - Какво правиш? - попитах.
  - Помагам ти.
  - Няма нужда, ще се оправя и сама. Мини отпред. Ще ти отворя.
  - Не бих пропуснал тази гледка. Давай. Плътно зад теб съм. - не можех да разбера това подигравка ли беше?
  Не за пръв път се прекачвах по терасата. Постоянно си губех или забравях ключа. За това имах и навика да оставям отворено. Изкачих се с няколко отработени вече движения. Промуших ръка през прозореца за да отключа вратата. Усетих го зад мен.
  - Казах ти да минеш отпред.
  - Казах ти, че съм плътно зад теб - оправяше си поизмачканите дрехи. И се хилеше.
  Отворих и го поканих:
  - Разполагай се. След малко идвам.
  Взех си бърз горещ душ. Навлякох първите дънки и блуза, които ми попаднаха. Натъпках пари по джобовете си и бях готова.
  - Отсреща има приличен ресторант - казах.
  - Ти черпиш, значи ти водиш - каза, вървейки след мен.
  Бяхме единствените клиенти, поръчката ни дойде бързо. Докато вечеряхме си позволих да го позяпам. Изглеждаше наистина добре. Повечето Ким, които срещам са нищо особено. До сега никой не ми е привличал вниманието.
  - Любопитно ми е - започна той, като се наведе напред и се подпря на масата - за какво се скарахте с НЕгаджето, че да си тръгнеш по бельо?
  Погледнах го, забелязах още малко от татуировката на гърдите му. Обвзе ме любопитство за останалата част от надписа, но ризата му не беше достатъчно разкопчана. Тръснах глава за да разкарам тези мисли.
  - Бях планирала да прекараме вечерта заедно. Дори рокля облякох. И токчета обух. А то какво стана… - въздъхнах.
  - И какво стана?
  - Тя ме замъкна там, за да ме запознае с някакъв си… - заобяснявах. Но той ме прекъсна:
  - Правилно ли разбрах, че НЕгаджето ти е жена?
  Изражението му се промени.
  - Да - отговорих - Изглеждаш разочарован.
  - Ами така и се чувствам - облегна се назад.
  - Защо?
  - Защото имах планове за тази нощ.
  - Какви?
  - Да преспя с теб.
  Изсмях се с глас на откровеността му:
  - И какво те наведе на мисълта, че съм толкова лесна?
  Усмихна се чаровно:
  - Връзката ни се развиваше с бесни темпове. За този час и половина те видях полугола, дадох ти дрехи и обувки, покани ме на вечеря, хванах те за дупето, промъкнах се у вас през терасата и се мотах в спалнята ти. Реших, че искам да завършим в моята. А сега излиза, че нямам шанс.
  Така казано звучеше логично. Но и смешно. Не бях допускала някой толкова близо до себе си на първа среща. Загледах го в сериозното изражение и избухнах в смях. Той също се разсмя.
  След вечерята ме изпрати до вратата.
  - Ще рискувам и ще те поканя на обяд - каза той - харесвам компанията ти.
  - Няма ли да ми поискаш номера?
  - Знам къде живееш - усмихна се и си тръгна.