Сериалът II

2024

 Отново беше четвъртък и срещата ми със Свръзката току що беше приключила. Кафето, в което се виждахме, се намираше в другия край на града. Той си беше тръгнал, а аз се приготвях да повървя сред тълпата преди да се прибера. Времето беше страхотно, късната пролет отстъпваше на лятото. По улиците беше пълно с хора използващи вечерната прохлада да се разходят. Нямах определени планове и с удоволствие щях да се помотам преди да си хвана такси.
 С ръце в джобовете крачех разсеяно по тротоара зазяпана в пространството пред краката си, когато чух познат глас да ме вика:
 - Зелени очи, каква изненадваща среща.
 Погледнах към “бягащата ми бройка”. Пробвах да не се разтека от усмивката му и почти ми се получи (важното “почти”). Писнало ми беше да ме разиграва и му бях по-скоро ядосана, или поне така си мислех.
  Беше се изправил до отворената врата на колата си, която беше паркирана на няколко метра от мен. Небрежния му стил на обличане всеки път привличаше погледа ми.
  - Да те откарам? - направи жест с ръка.
 - Няма нужда. Ще повървя. - трудно ми беше да го отрежа.
  Направих опит да се отдалеча. Трябваха му няколко бързи крачки, за да застане пред мен и да хване ръката ми.
  - Така или иначе те срещнах, позволи ми да ти покажа нещо. - толкова чар вложи в изражението си, че отново почувствах пламъчето в корема си.
  Поведе ме към колата, като вървеше назад и не отместваше очи от лицето ми. Аз го зяпах и не се съпротивлявах. Обаче някакво странно чувство ме върна в реалността, заковах на място. Изненадата се изписа на лицето му. Бръкнах в джоба и извадих телефона, набрах Красавицата.
  - Къде си? - изстрелях въпроса веднага след като вдигна, на родния ни език.
  - В бара до нас. - каза - Защо?
  - Питам само.
  - Кога ще се прибереш?
  - Времето е хубаво, ще се замотам.
 - Аз си довършвам играта на дарц и ще си взема нещо за вечеря от ресторанта отсреща. Да те чакам ли?
  - Не. Няма нужда.
  Затворих, вече бях спокойна, Арогантния не беше там. Може би този път с бягащата ми бройка нямаха планове. И тази среща беше наистина случайна.
  Пътувахме на някъде в мълчание, което наруших, след известно време:
 - Къде отиваме?
  - Ще видиш.
  След час стигнахме в малко градче. Спря на паркинг пред красив празен плаж. Оставих го да ми кавалерства. Отвори ми вратата, подаде ми ръка и я задържа. Пак ме водеше, аз зяпах в него.
  На няколко метра от вълните, постави якето си на пясъка и ми показа с жест да седна. Направих го. След което се настани зад мен и ме прегърна. Почувствах се много странно и се стегнах.
 - Исках да ти покажа залеза. - прошепна в ухото ми.
 - Защо? - попитах отнесено.
 - Защото е красив.
  Поех си дълбоко въздух. Трябваше да се овладея. Не ме интересуваха никакви гледки. И цялата тази неловка ситуация...
  - Не разбирам каква игра играеш?
  - Никаква. - притисна се по-силно в мен.
  Обърнах се към него и се вгледах в очите му.
  - Какво искаш от мен?
  Постави длан на лицето ми.
  - Отпусни се. Наслади се на гледката. - повдигна вежда, а от усмивката му, схванах, че под "гледката" визира лицето си.
  И преди да успея да реагирам ме целуна. Не се дърпах, исках го. Но мислите, които се завъртяха в главата ми, нямаха нищо общо с плажната му романтика. Не разбирах, как така успяваше да разпали толкова бързо страстта в мен. Само това исках, да съм с него, веднъж. Все едно ми беше кога и къде. Исках цялата тази влудяваща игра да приключи. Да разбера какво следва. Въобще не ми пукаше за пълнежа, копнеех за черешката.
  Вложих цялото си желание в целувката. Сега аз бях агресора, аз щях да взема от него това, което искам. Избутах го назад и се настаних отгоре му. Ръцете му се плъзнаха по гърба ми. Моите по корема му под тениската. Придърпа ме по-близо в себе си. Преместих обецата си по врата му. За пръв път усещах вкуса на кожата му, беше влудяващ. Плъзнах пръсти по раменете му и все по надолу, все още под дрехите. С устни докосвах гладката кожа по корема му, усещах всяко негово потръпване. Стигнах до пъпа му, когато той пое контрола. Постави едната си ръка на кръста ми, другата на тила ми и с едно движение се озовах под него. Сега неговия език изучаваше моите извивки по врата ми. Зарових пръсти в косата му. Едва дишах. Не мислех. Цялото ми същество се беше превърнало пламтяща страст. Бях толкова близо до целта си.
 Започна да разкопчава бавно копчетата на ризата ми, едно по едно. И след всяко усещах устните му по разголената си кожа. Плъзна пръсти по ръцете ми и я махна. Надигна се и ме погледна. Усетих докосванията му по голия ми корем, после по татуировката ми. Видях интереса, с който я разглеждаше. Отново се наведе над мен:
 - Ето къде била. - пръстите му се преместиха на копчета на дънките ми - Има ли и други?
  Не дочака отговор, а пъхна език в устата ми и ръце под панталона по дупето ми и започна да го сваля. Наслаждавах се на целувката, заровила моите пръсти в косата му. Извих се под него, за да може да разкара и тази дреха от мен. Надписа на крака ми отново получи вниманието му - бавно, нежно докосване по цялата му дължина.
  Като стигна до кръста ми ме извъртя по корем и хвана ръцете ми над главата. Беше легнал върху мен и не можех да мърдам. Усетих езика му по врата си и надолу по гърба, настръхнах. Притисна се по-силно и прошепна в ухото ми:
 - Вече знам къде са.
 - Искам да видя твоите. - казах задъхано.
 - Някой друг път. - отговори. - Сега се облечи. - усетих го, как се отдръпна от мен.
  - Какво правиш?
  - Нали не мислиш, че ще допусна първия ни път да бъде на пясъка на някакъв си плаж.
  Още треперех от възбудата, но се опитах да се овладея. Сега беше разпалил яда ми.
 - Твърде на сериозно се взимаш. - изсмях се - Смяташ ли, че аз ще допусна да има и втори?
  - Охлади се, пламъче. - каза той.
  - Хладна съм вече - седнах срещу него, хванах яката му и после го целунах. Беше толкова изненадан, че не успя да реагира. - За последен път усещаш обецата ми в устата си.
  Изправих се и изтупах пясъка от себе си.
  - Нека те откарам. - каза докато ме наблюдаваше как се обличам.
  - Някой друг път.
  - Ще те черпя вечеря. Знам един страхотен италиански ресторант.
 - Тази нощ ще вечеряш сам.
  Обърнах му гръб и се запътих към светлините на градчето.
  - Пламъче… - чух го да ме вика.  - … ще съжаляваш, че ми отказваш.
  Не отговорих, дори не се обърнах. Щях да се прибера сама. Но преди това щях да пийна. Повечко. Трябваше да потуша пожара.
 На няколко метра от паркинга тръгваше улица водеща към редица от ресторанти и един хотел. Подминах ги и се запътих към нещо като автогара в края й. За съжаление беше тъмна и заключена. Върнах се до хотела. Там щяха да ми дадат информация за превозите, а ако нямаше, щях да си взема стая. Влезнах и се отправих към рецепцията. Иззад бюрото момче в униформа вдигна глава и веднага се изправи. Поздрави на английски. Свикнала бях с тази реакция, всички непознати разговаряха с мен на този език. Попитах за превоз.
 - Утре сутринта е първия. - обясни момчето.
 - Тогава ще ми дадеш ли стая?