Сериалът II

2029

   След онази нощ, нещата си влязоха в стария ритъм. Тичах в парка, посещавах кварталния бар, излизахме със Стихията ми, разсейвах се с мотора, но имах нужда от по-силно изживяване, за да изхвърля Странника от мислите си. На няколко пъти се пробвах да споделя подробности за преживяното с приятелката ми, но тя не проявяваше интерес, сменяше темата или приключваше разговора с изрази от сорта на “насладила си се на момента, сега е време да спреш да мислиш за него”. Осъзнавах колко е права, но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Наистина се опитвах и все си мислех, че ако имаше с кой да споделя, може би щях да спра да мисля за него. В тези моменти усещах липсата на Принцесата, ако не друго поне би ме изслушала, сама щеше да поиска да разбере и най-малките подробности, а с разказа си щях да изживея нощта отново и може би щях да пусна Странника да си тръгне от съзнанието ми.
   Унесена в мисли за него, неусетно се бях качила в колата и пътувах за мястото на престоящата гонка. Включих радиото, за да се настроя за събитието. То и момчетата щяха поне временно да ме откъснат от спомените ми. Поздравих ги, а те бурно изразиха радостта си от присъствието ми. Старите шеги заваляха, заедно с поканите за нови срещи. Бързо оправиха настроението ми, но преди да успея да отговоря на поканите чух гласа на Загадъчния по станцията:
  “Момчета, трябва да спрете със свалките. Нашата Лейди вече е трайно обвързана”
   Трябваха ми няколко секунди, за да разбера чутото.
  “Така ли? А, аз защо не знам?” -  споделих учудването си с тях.
   “Скоро ще разбереш.” - отговори ми Загадъчния, бях сигурна, че се хилеше самодоволно.
  “Мисля, че си в грешка.” - опитах се да опровергая невярното му твърдения.
  “Не съм от хората, които грешат. Сама ще се убедиш” - продължи да ме обърква. Не разбирах, какво искаше да каже с това или защо го прави.
   “Май пропускам нещо? Ще вечеряш ли с мен, явно има какво да споделиш?” - беше разпалил любопитството ми, така че не се посвених да го поканя на среща.
   До сега другите участници мълчаха, но след последвалата реплика настана хаос в ефира.
  Чуха се доста шеги и закачки по наш адрес, а Загадъчния мълчеше. Остави поканата ми без отговор до старта на състезанието. Чак тогава отговори:
 “Утре в 9 на нашето място.”
   Това предизвика нова вълна от коментари и шеги. Не можах да се концентрирам в карането. Любопитството ми беше разпалено, а последната му реплика, накара останалите да мислят, че двамата имаме връзка. Запозната бях със самочувствието му, но не мислех, че една целувка може да я тълкува като обвързване. Имах хиляди въпроси в главата си, а не можеш да чакам до утре.
   След като финиширахме, взех раницата си и слязох от колата. Метнах ключовете си на момчето ми за всичко и се отправих към колата на Загадъчния. Преди да е реагирал се качих на задната седалка.
   - Не мога да чакам до утре. - казах и се заех да ровя в раницата си - Гладна съм. Да вечеряме днес.
   - На среща ли ме каниш? - обърна се назад към мен с чаровна усмивка.
   - Просто вечеря. - казах - А сега карай. Трябва да се преоблека, така че не зяпай в огледалото, моля.
  - Знам едно прекрасно място, подходящо за първа среща. - отговори хилейки се.
   Извадих от раницата си резервния тоалет за кризисни ситуации. Бялата туника беше достатъчно дълга, за да мине за рокля. Разкарах якето и потника и я облякох. После махнах и панталона. Използвах шалчето,което сложих под бюста си, за да предам по-секси вид на тоалета си. Махнах очилата и шапката и разроших косата си. Обух токчетата и бях напълно готова, когато спря колата. Слязох заедно с него. Изненаданата му физиономия ме развесели.
   - Изглеждаш прекрасно.  - усмихна се подканвайки ми да го хвана под ръка.
  - Не сме на среща, не си прави грешните изводи. - казах и игнорирах жеста му.
   Ресторанта се оказа малко и приятно място, почти празно. Изчаках да ни вземат поръчката и изтрелях първия въпрос, който беше в главата ми:
 - Какво беше това нещо за обвързването?
 - Правилната стратегия да те накарам да вечеряш с мен. - каза, а на лицето му се появи онази, разтапяща усмивка, която и да исках, не ми позволи да му се ядосам.
 - Шегуваш се, нали?
  - Шега или не, факт е, че си тук с мен и ще ми правиш компания, докато се храня.
  В този момент се появи момичето с поръчката ни.
  - Местната храна върви с местния алкохол. Позволи ми да ти налея.
  Подадох му чашата, а той я напълни с прозрачна течност от зелената малка бутилка:
 - Да си призная от доста време съм тук, но до сега не бях пробвала алкохола ви. - казах и отпих глътка. Вкусът й беше лютив и остър, но някак приятен.
   - А сега пробвай и това. - посочи ми чинията в ляво от основното - Подчертава вкуса на соджуто.
  - Харесва ми. - казах след като опитах.
 Докато хапвахме разговаряхме за състезанията и другите участници. Разговора вървеше с лекота, чувствах се спокойна в компанията на Загадъчния. Създаваше приятното усещане в мен, че го познавам цял живот и мога да разговарям на всякакви теми с него.
  - Как решихте да се установите тук с приятелката ти?
 - Сложно е за обяснение. - за миг се сетих за причините довели ме тук - Нека не разваляме приятната вечер с неприятни спомени.
 - Само двете ли сте? Семейството ти? - продължи с въпросите.
 - Бягайки от проблемите се озовах тук с нея. - казах истината с шеговит тон.
 - Не трябва да питам за тях, нали? - взе чашата ми и пак я напълни.
 - Може би след време ще ти разкажа и това.
 - Не се ли чувстваш самотна? Не ти ли липсват близките?- гласът му прозвуча загрижен.
 - Липсват ми. - погледнах го в очите и продължих - Ужасно много при това, но все още не мога да се върна при тях. За сега единствено Тя е моето семейство. И добре, че е с мен, сама не бих се справила с това. Благодарна съм й, че ме измъква от кашите, които забърквам и за това, че се старае нищо да не ми липсва.
  Допих си чашата и му я подадох да я напълни пак.
 - Охрана ли ти е? - подкани ме да продължа.
  - Не - засмях се - макар на моменти да изпълнява и такива задължения. Приятелка, с която живеем заедно, която се грижи за мен. Човек, към когото се привързах и от когото не бих се отказала за нищо на света.
  След последните ми думи и двамата потънахме в мислите си. Усетих пак липсата на семейството и приятелите ми. Това чувство ме накара да обърна следващата чаша алкохол на екс. Кавалера ми пак я напълни и наруши мълчанието:
 - Наистина ли нямаш приятел? Красиво момиче като теб, не мисля, че страда от липса на внимание.
 - Приятел... - повторих думата някак отнесено - Не, нямам. Е, някога имах, но връзката ни приключи по ужасен начин и от тогава съм сама. Пробвах да започна друга тук, но поради липсата ми на опит, или заради наранените ми чувства, нещата не се получиха.
 - Липсата на опит? - зададе въпроса си с нескрита изненада, това ме накара да се разсмея.
  Алкохола започна да ме хваща, а това развърза и езика ми. Но не ми пукаше. Чувствах се добре в компанията му, така че отговорих на въпроса му:
   - Ами не мисля, че имам опит с мъжете. - говорех сериозно - До сега съм имала само една, единствена връзка. Целият ми опит се изчерпва с нея. - отпих от чашата и реших да съм откровена до край с него - Е, почти целия... - добавяйки това усетих, как лицето ми пламна и тръпки в стомаха от изникналите спомени в главата ми.
 - Красива си, дори когато се изчервяваш. - отпи от чашата и продължи - Съдейки по това май си имала интересни преживявания скоро.
   - Може да се каже, че сграбчих момента и го изживях. Пробвах черешката, пропускайки пълнежа.- усещах как лицето ми продължава да гори.
  - Срещнала си някой интересен?
  - Превъплъщение от плът и кръв на самото мъжко съвършенство. Не успях да му устоя, а й не исках. Беше перфектния избор  за една нощ. Вторият ми опит и последен за сега.
   Кавалера ми се разсмя с глас на откровението ми:
  - Самото мъжко съвършенство, а? - продължи да се хили, а аз стоях усмихвайки се срещу него. Когато спря да се смее продължи - Извинявай за реакцията ми, но не знаех, че съществува съвършен мъж в женските очи.
   - Е, случват се и такива неща... - повдигнах рамене.
  - Щом е бил такъв в очите ти, защо реши, че една нощ ти стига с него?
  - Защото никога не бих започнала истинска връзка по този начин - отговорих без да лъжа. - Изживяването с него беше нещо, което никога не бях правила и не мисля, че бих повторила. А за да остане само хубав спомен, с моя красив непознат, предпочитам повече да не го срещам.
   - А ако го срещнеш случайно?
  - Ще се направя, че не го познавам - замислих се за момент, не бях допускала такъв варят - Ще го игнорирам, ще му обърна гръб и ще си тръгна.
  - Ще устоиш ли на изкушението?
  - Не знам…
  Замислих се над този въпрос. Можех ли да проявя такава воля? Само времето можеше да покаже. За сега просто се надявах да не бъда поставяна в такава ситуация.