Сериалът II

2015

 Плувах повече от половин час. Трябваше да ангажирам тялото си с нещо, за да мога да помисля. Трябваше да се погрижа за ганкстерчето, преди да създаде още по-голям проблем. Тук ситуацията е различна. Нямам връзките и възможностите предоставени ми от баща ми.
  Очаквах обаждането от Свръзката ми с информация за бандата или там каквото беше.   След поредната дължина излезнах от басейна.
  Проверих си телефона, бях получила подробна информация кой беше онзи, каква банда командва и къде се подвизават. Група сводници изживяващи се като гангстери. Имах име и адрес на големия шеф. Също и предопреждение, че ни търсят.     Прибрах се за да се подготвя за срещата. Толкова ми се искаше повече да не се занимавам с мутри. В случая нямах избор. Този път нямаше да замесвам никой, щях да отида сама. Сложих си екипа, шапката и ръкавиците. Имах намерение да проведа културен разговор, но трябваше да съм подготвена за всякакви ситуации.
  Беше късния следобед. На мястото пристигнах с такси. Сградата, в която се помещаваше “офисът” им се намираше в западнал квартал. Не изглеждаше добре - полупорутена, ниска, с решетки по прозорците, изпокъсани плакати по стените. Нямаше охрана на входа. Беше подозрително празно и тихо. По коридорите не се мяркаше никой. Имаше някакви мърляви празни стаи с широко отворени врати. Приближих до стъклена врата, от която струеше светлина и отворих внимателно. Картинката ме свари неподготвена. “Офисът” беше тесен, претъпкан със стари мебели, а жълтата лампа го правеше още по-мизерен. Натръшкани по земята и превиващи се две момчета. Момиче хлипащо в единия ъгъл. Дебелак проснат на ниска маса, а върху него, с коляно подпряно в гърдите му някакъв тип в черни дрехи и шапка. Канеше се да го удари във вече разбитото лице.    По принцип има два типа гледки, които предизвикват тръпки в стомаха ми. Единия е щастливото лице на моето момиче. А другия е на мъж излъчващ овладяна агресия - точно това, което се намираше пред очите ми.     
  Погледите ни се засякоха.
 - Я, точно теб търсех - каза онзи с шапката и се усмихна.
  По дяволите, познах го. Същия арогантен тип, който се интересуваше от Красавицата. Обърна се към дебелака:
 - Вече не ми трябваш. - вдигна отново юмрук, за да го удари.
  Реагирах бързо и хванах облечената му в ръкавица ръка.
  - На мен ми трябва обаче. - погледнах Арогантния заплашително.
  Пробва да се измъкне от захвата ми. А това предизвика поредица от точно нанесени удари между двама ни. Веднага ми стана ясно, че не е аматьор. Настръхнах, добър противник се оказа. Отново почувствах онова гъделичкане, преиска ми се да го срещна на арената в някой боен клуб. Отстъпих две крачки от него, тръснах лявата си ръка, за да разкарам изтръпването.
  Той прекара палец през устната си, където успях да го фрасна и се усмихна.
  - Защо ме търсиш? - попитах.
  - Търся приятелката ти.
  - Обикновено аз намирам тези, които душат около нея.
  - Пак ме подценяваш, момиченце.
Не беше довършил последната сричка и ми налетя. Последва още една кратка размяна на удари, когато чух шум от към коридора. Дебелака изсъска през зъби:
  - Свършени сте и двамата.
  Арогантния надникна през вратата. Възползвах се и се приближих до ухото на дебелия шеф:
 - Благодари се, че не аз те докопах първа. Ако усетя някой да се навърта около нас, това ще ти се види като галене. И хич не ми дреме дали ще са твои хора, на теб ще си го изкарам.
 - Побързай, момиченце, скоро ще са тук - каза новият ми познат.
  Иглата във врата  приспа дебелия шеф преди да е казал друго.
  - Ще ми пазиш ли гърба? - попитах като видях навалицата от мутри приближаваща към нас.
  - А ти моя?
  Само се спогледахме и шоуто започна. Трудно беше, но ми хареса. Такъв прилив на адреналин отдавна не бях изпитвала. Вече навън и с купчина набити гангстерчета зад нас се затичахме по улицата. Все се намираше кой да тръгне по петите ни.
  - Къде е колата ти? - попитах.
 - Дойдох с такси - отговори ми и завихме в най-близката пресечка. - Твоята къде е?
  - Шегуваш се, нали?
  Той набра преднина от няколко крачки, тогава видях звънящия му телефон, който се изхлузи от джоба му. Докато се усети, без да искам стъпих върху него и го потроших. Арогантния се върна да го вземе. Няколко от мутрите още тичаха след нас.  Стигнахме пред тясно кръстовище. В движение се обърнах към него:
 - Аз съм на дясно. - казах надявайки се той да хване в друга посока.
  - Няма да ми избягаш пак. - отговори и продължи след мен.
  Още стотина метра и няколко завоя по тесните улички и се отървахме от опашката. Намалихме скоростта и влезнахме в някакво магазинче. Свалих шапката и ръкавиците. Разроших късата си коса и се пробвах да си предам небрежен вид. Малко трудно, заради петната по якето ми. Затова свалих и него. А той бръкна в джоба и си сложи очила, издърпа моята шапка от ръцете ми и си я нахлупи. Неговата беше изпаднала някъде.
  - Така привличаш повече внимание. - казах.
   А той посочи камерата в ъгъла на тавана. Приближих до продавачката и поръчах две бири. Подадох му неговата:
  - От къде разбра за мутрите? - попитах.
  - Имам си методи. Въпрос на време е да открия и приятелката ти.
  - Спри докато е време. Не се замесвай.
  - От кого се крие?
  - Не те засяга.
  Бях готова да си тръгна, но той ме хвана здраво над лакътя и ме завъртя към себе си.
 - Всичко свързано с нея ме засяга. Няма да се откажа.
 - Ти си поредния, от който го чувам. Ще станеш и поредния, който ще разкарам.
  Махнах ръката му. Той се изпречи на пътя ми.
  - Правиш го още по-интересно. - усмивката му беше нагла.
  И аз се захилих и го избутах. Тръгнах си и силно се надявах да го виждам за последен път. Но едно съмнение се беше загнездило в стомаха ми. Методите му може и да бяха ефикасни, но щом още не беше цъфнал на прага ни, значи имаше шанс. Не знам дали започвах да го харесвам, обаче не изпитвах и желание да му размажа красивото лице. Тръснах глава, за да разкарам картинката, онази, която може да разпали пламъчето ми. Макар че, ако почувствах заплаха от него, нищо нямаше да ме спре да се разправяме по грубия начин.
  Спрях първото такси, което ми попадна, тъкмо да кажа на шофьора на къде и Арогантния се намърда до мен.
 - Ти слушаш ли изобщо какво ти казвам? - издразних се аз.
  - А ти мен? Заведи ме при нея. - отново хвана ръката ми на същото място. Усети, че бях готова да слезна.
  - По дяволите, к’во искаш от нея?
  - К’во може? - пак онази нагла усмивка.
  Колата потегли. Казах адрес далеч от дома ми.
  - Има достатъчно красиви жени, защо точно тя? - обърнах се към натрапника - Кой нормален човек полага такива усилия за едната нощ? Толкова отдавна ли си на сухо?
 - За какъв ме вземаш, момиченце…- започна, но го прекъснах.
  - Момченце, дразниш ме с това обръщение. - сръгах го с лакът.
  Много съм добра в боя от близки разстояния, обаче и той явно, че реагира бързо и се оказах така заклещена, че не можех да мръдна.
 - Та да отговоря на въпроса ти. Жени като нея не се срещат често. Всъщност тя е първата, която привлича вниманието ми.
  Понечих да кажа нещо, но той ме притисна по-силно в хватката си. Цветните образи, на нещата, които взаимно можем да си причиним, пак изплуваха. Доближи се до ухото ми и пак заговори:
 - Тя ще бъде моя. Ти не можеш да ме спреш.
  Усетих как кръвта ми закипя. Тоя сериозно ме вбеси или се ядосах на себе си. Отново последва кратка борба на задната седалка. Шофьорът на таксито се стресна и отби. Възползвах се и изритах Арогантния навън. Дръпнах вратата преди да се е изправил и викнах:
 - Карай, мамка му.