Сериалът II

2020

    Последните няколко дни ми бяха доста натоварени с работа. Не ми остана време да обърна внимание на Красавицата. Сутрин излизах преди нея. Вечер заспивах преди тя да се прибере. Шофьора не беше в града, чувахме се, пишехме си, но не се бяхме виждали отдавна.
  Днес имах планове да изведа моето момиче. Да отидем в един вървежен бар, който открих преди време. С новия ми приятел го бяхме посещавали вече няколко пъти. Винаги беше пълен и музиката беше хубава. Бях идвала и сама, разбира се. Тук имаше интересни бройки и от двата пола.
 Тази вечер щях да се изтупам, да се гримирам даже. Исках моето момиче да ме гледа с онова възхищение, което рядко виждах в очите й, но го виждах. Избрах тесен панталон и красив потник с гол гръб и рамене, който подчертаваше извивките ми, но скриваше татуировката ми.
   Днес беше един от малкото дни, който имах възможност да го прекарам с моята Стихия (след последните събития най-после открих правилната дума, която Я описваше перфектно). След кафето с гледка, обяда в ресторанта отсреща, получих и предложение за клуб, което приех с охота. Двете заедно се приготвихме за излизане. Спрях се на къси дънки, черна блуза и късо яке, завърших визията си с високи токчета и начупена коса.
 До клуба пътувахме с такси. И двете имахме нужда да разпуснем, а танците вървяха с прилично количество алкохол.
 Мястото се оказа в центъра на града. Помещаваше се в голяма модерна сграда. Фоайето беше просторно, цялото с огледала и дизайнерски мебели. Шикозната му визия продължаваше и вътре в клуба. Огледалата се редуваха с красиви нощни снимки на градове от цял свят. Сепаретата и масите бяха в бяло и черно, а пространството беше така добре организирано, че въпреки многото хора вътре, създаваше усещане за простор. Музиката беше страхотна, а бара на който, незнайно как си намерихме места, предлагаше дори любимите ми засукани коктейли.
  Както всеки път когато идвах заведението се пукаше по шевовете. Имаше тълпа отвън, вътре също беше пълно. Докато вървяхме към бара и поздравявах разни познати, внимателно огледах обстановката. Нищо заплашително не забелязах - нито опасни ганкстерчета, нито твърде засукани мъже(поне по нейните критерии). Настанихме се на двете най-добри места на бара, след като разкарах стоящите там. Красавицата си свали якето и забелязах вперените погледи в нея. Мдааа, само където тя е с мен. Постарах се да го демонстрирам на тези ,които видях, че се засилиха към нея. За около 20 минути на погледи, усмивки и жестове отказах повечето нахалници от опитите им. Но приемахме почерпките.
  На бара двете водехме приятен разговор. Странно как, но все намирахме интересни теми за обсъждане. Получавахме разни почерпки, но и двете не обръщахме внимание на околните. Нейното внимание беше всичко, от което имах нужда, а съдейки по държанието й същото важеше и за нея. Наслаждавах се на небрежните й докосвания, а тактичния начин, по който разкарваше мераклиите определено ме забавляваше. Изумявах се как красивите й очи могат да гледат така лошо. Или колко умело използваше правилните жестове в точния момент. Възхищавах се на умението й да държи всичко под контрол. Осъзнавах колко много мога да науча от нея, затова не пропусках възможност да попивам от опита й.
 Когато Тя се запъти към тоалетната реших да се възползвам, да изляза отвън и да изпуша една от специалните цигари. Познавах обстановката и знаех едно скътано тъмно местенце. Взех якето си в ръка и тръгнах към изхода. По стълбите се налагаше да се движа вниманетелно, че и тук имаше много влизащи и излизащи хора. Бях се зачела в съобщение от Шофьора, когато усетих пръсти, които се плъзнаха през кръста ми, после по голата ми ръка и накрая се оплетоха в моите. Проследих ръката, която ме държеше, до лицето, на което принадлежеше. Но виждах само гърба и тила му. Водеше ме към изхода. Когато излезнахме отвън се обърна и се усмихна. Сърцето ми заблъска, зяпнах го, нямаше начин да не разпозная точно тази усмивка.
  Все още ме държеше за ръка и ме водеше на някъде. А аз го следвах.
  Спря в закътаният край на паркинга, далеч от любопитните очи. Обърна се и ме издърпа по-близо до себе си. Озовах се между него и някаква кола. Държеше лицето ми в ръце и ме гледаше, сякаш ме виждаше за първи път. Сега забелязах, че не беше много по-висок от мен. Чертите на лицето му бяха толкова нежни, изящни, почти детски. Прииска ми се да го докосна, повдигнах ръка, за да го направя. И тогава получих онази целувка, която разгоря пламъчето в корема ми за секунди.
  Главата ми се изпразни от всякакви мисли. Цялото ми същество се изпълни само със страст. Желанието да го имам ме изгаряше. Зарових пръсти в разрошената му коса и притиснах корем в неговия. Той плъзна ръце по голия ми гръб. Настръхнах от нежния начин, по който ме задържа в прегръдката си.
 За миг спря да ме целува и ме погледна. Изтръпнах. Пак ли щеше да си тръгне? Забих нокти в кожата му на гърба под тениската, където ги бях преместила и прошепнах:
   - Да не си посмял! - а той дори не трепна.
   - Няма. Все още. - отвърна на шепота ми с шепот.
  Премести ръце на дупето ми и се озовах почти седнала на предния капак, а той между краката ми. Увих ги около него. Сега аз го издърпах към себе си. Разходих обецата си в устата му. Усетих как и неговата страст пламна. Плъзна едната си ръка под потника ми. А езика си премести по врата ми. Аз напъхах ръце в задните джобове на панталона му.
   Недалеч се включи аларма на кола. Той се стегна и се дръпна от мен, но все още го държах и не го пуснах да се отдалечи. Този път аз се усмихнах:
  - Да се видим по-късно?
  - Не искам. Рано ни е за срещи.
 - Срещи? Не искам да излизам с теб.
  - Както на теб не ти дреме, какво искам аз, така и на мен не ми пука, какво искаш ти.
  Отстъпи назад и ми подаде ръка. Въобще не се замислих и я хванах, толкова бях стъписана от грубостта му.  Дръпна ме нежно да се изправя и наметна якето ми на раменете ми. Застана зад мен, плъзна ръце по корема ми, целуна ме по врата и ми прошепна:
  - Тази нощ ще отнеса любопитството ти с мен. Ще се видим в сънищата ти.
  После си тръгна. За втори път. Кипях от ярост.
   Имах нужда от освежаване, затова се отбих сама до тоалетната. Модерният интериор продължаваше и тук. Огледалата от пода до тавана, квадратни мивки и орхидеи в различни цветове. Бях се заела да оправям гланца си, когато някой застана зад мен:
  - Устните ти са толкова съвършени, че се изкушавам да усетя вкусът им - чух до ухото си мек женски глас.
  Зачудих се, дали правилно съм разбрала и как трябва да отвърна. В този момент усетих тялото й да се притиска в гърба ми. Плъзна едната си ръка по корема ми, а по лицето си усетих нежно докосване от пръстите й. Зарови лицето си в косата ми и усетих топлия й дъх в ухото си:
 - Наистина искам да усетя вкуса им, принцесо.
   Изненадата ми растеше с всяка изминала секунда, а ръката й, която се плъзна нагоре от корема ми направо ме стъписа. Усетих нежната й длан да докосва гърдите ми, а после да ги опипва не особено внимателно. Това ме накара да излеза от вцепенението, в което се намирах и да се обърна рязко:
  - Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - заговорих с пресипнал глас.
 В този момент видях пред мен красива азиатка, която се усмихваше самодоволно, а пламъчетата в кафявите й очи ме накара да отстъпя крачка назад. Блъснах се в огледалото, а тя направи крачка към мен. Постави едната си ръката на кръста ми, а другата на тила ми, притискайки ме между огледалото и себе си. Приближи лицето си до моето:
 - Ти си истинско бижу. - усетих топлия и дъх - С удоволствие ще се фукам с теб. - прошепна с устни върху моите.
  В опит да я изблъскам от мен се оказах по- здраво приклещена в прегръдката й, а ръката от кръста ми я премести на дупето, като го стисна силно, с особена наслада. Дръпна косата на тила ми, а внезапната болка ме накара да простена, което явно целеше, защото намърда езика си в устата ми. Беше топъл, нежен и настоятелен. Усещането не беше толкова неприятно, колкото очаквах. Това ме вбеси някак си.
  Трябваше ми още миг, за да се осъзная. Изблъсках азиатката от себе си, зашлевих й шамар през лицето.
 - Как смееш?! За каква ме вземаш!? - почти извиках, още трепереща. Не разбирах от какво - от яд или от изненада.
 Тя дори не трепна, а се захили срещу мен:
  - Ммм, открих нешлифовано диамантче.
  Избутах я от пътя си и изхвърчах навън. Засилих се към мястото ни на бара. Потърсих Стихията с поглед, но я нямаше. Поръчах си голямо, чисто уиски и го изпих на екс. И второ врътнах така.
  Вбесена крачех към входа. Явно ми личеше, защото хората във фоайето се отдръпваха от пътя ми. Влезнах в бара и се спрях на вратата. Якето ми беше изпаднало някъде. Все тая, не беше важно. Огледах се и видях Красавицата на бара. Поставих ръка на корема си и си поех бавно въздух, трябваше да си овладея беса. Затворих очи за миг, за да се концентрирам. И тогава някой се блъсна в гърба ми. Аууу, това вече ми дойде в повече. Завъртях се на пети към нахалника и се стъписах за втори път в рамките на 10 минути.
  Пред мен стоеше Арогантния в перфектния си костюм и с идеалната си прическа.  Вътрешно се изсмях на изненадата изписана на красивото му лице. Бързо се овладя обаче. Погледна ме някак от високо. За пръв път съжалих, че не съм с токчета, тогава щях да го гледам заплашително от същата височина, е, почти същата. После премести поглед над рамото ми. Нямаше нужда да се обръщам за да разбера, че Тя е обекта на вниманието му.
  - Дори не си го помисляй! - изсъсках през зъби.
 - Не можеш да ме спреш, момиченце. - каза и се опита да ме подмине, но го хванах над лакътя и го завъртях към себе си.
 - Предупредих те. Ще трябва да минеш през мен.
  - Ще мина.
  - Убеден ли си, че искаш тя да стане свидетел на това?
  Тона на заплахата ми привлече вниманието му. Погледна ме с интерес.
  - Добра си, много си добра, но не колкото мен.
 - Понеже се привързах към теб, ще ти дам избор. - казах с ехидна усмивка.
  Арогантния повдигна вежда и стисна силно китката ми.
 - Щом се стигне до сблъсъка, или ще ми се оставиш да те набия… - направих пауза.
  - Няма да ме биеш. Не можеш.
  - Или ти ще ме набиеш...
 - По-вероятно е така да стане.
 - … а аз ще ревна.
Оставих му секунда да смели това, което казах. Изписа се на лицето му. Бавно пусна ръката ми и отстъпи. С победоносна крачка тръгнах към Нея. За да я намеря почти натряскана. Кога, по дяволите, беше успяла? Защо?
  - Какво се е случило? - попитах Я, загрижено.
  - Имам чувството, че съм магнит за неправилните свалки. Дали не бъркам някъде? - зададох въпроса си и обърнах поредното уиски.
  Ама че безсмислен въпрос. Разбира се, че ще й налитат. Тя е толкова красива и изглежда така крехка. А тук не сме си в къщи, не я познават, хората се чувстват длъжни да се пробват.
  - Никъде не бъркаш. - отговорих - Нормално е да те свалят. Покажи ми досадника и ще го разкарам.
  Случката от преди малко пак изплува в съзнанието ми. Потръпнах:
  - Не говоря за досадник - погледнах я и усетих, как се изчервявам, пияното ми съзнание рисуваше странно продължение на случката от тоалетната. Тръснах глава и отпих голяма глътка от поредното уиски.
  Време беше да си ходим, повиках бармана да оправя сметката.
  В този момент усетих докосване по ръката си от другата ми страна, обърнах глава и в алкохолната мъгла успях да фокусирам момичето от преди малко:
  - Пак ли ти?
  - Не се отказвам лесно.
  Изсмях се с глас на това.
  - Забавна си, но не представляваш интерес за мен.
  Обърнах се по посока на разговора до мен и видях красива азиатка, която беше застанала твърде близо до моето момиче. Видя ми се позната, но не зацепих от къде. Веднага реагирах и застанах между двете, като дръпнах Красавицата зад гърба си.
  - Коя си ти? Какво искаш от приятелката ми?
  Усмихна се чаровно, а очите й следяха Нея.
  - Не ме ли помниш?
  Светна ми, че може да ми е била бройка.
  - Не те. - отговорих. - Сега се разкарай.
- Останала бях с впечатление, че нямаш проблем със споделянето. Момичето ти си заслужава вниманието.
  Пуснах ръката на Красавицата и направих крачка към нахалницата. Хванах лицето й и приближих устни до ухото й:
  - Не ми се мяркай повече пред очите. - казах през зъби. - Мога да стана доста груба. - усетих потръпването й. Явно съм била такава с нея.
  Не дочаках реакция, а помъкнах приятелката си към изхода. Тази досадница можеше да прати едногодишния ми труд по дяволите. Беса ми пак забушува. Изумявам се още, какви каши успява да забърка Красавицата, щом я изпусна от поглед.
  От музиката не можах да чуя за какво си говорят. Все още бях потресена от нахалното поведение на това момиче. Не беше първата жена, която се пробва да ме сваля, но беше първата, която действа толкова агресивно.
 Механично тръгнах по моята Стихия, леко залитайки и размишлявайки над подхода за свалки на нахалницата. Изпитото количество алкохол започна да си казва думата и ходенето с токчета започна да ми става все по-трудно. Едва изчаках да излезем от клуба, за да ги сваля.
  Вече отвън я накарах да седне на една пейка, докато изчакаме  таксито, което повиках. Телефона ми завибрира в джоба. Шофьора ми звънеше. Отдалечих се на няколко крачки, за да говоря с него.
  Докато приятелката ми се зае да извика такси, аз извадих цигара и се заоглеждах за правилния човек, който да ми даде огънче. Имаше доста хора наоколо, но само един успя да привлече вниманието ми. Седеше облегнат на някаква кола. Без да губя излишно време се запътих боса към мястото, където го бях фокусирала. Застанах пред него и го заоглеждах с нескрито любопитство. Видя ми се някак познат, но това можеше да се дължи на голямото количество набързо изпит алкохол:
  - Може ли огънче? - попитах с невинно изражение.
  - Разбира се, Лейди. - произнесе името с усмивка, която прикова погледа ми.
  Тази усмивка… определено беше най-чаровната, която бях виждала, но и тя ми се стори позната. Пробвах да се напрегна и да си спомня къде я бях виждала, но в главата ми беше мъгла. Пък и нямаше значение. Момчето си го биваше. Определено беше най-засуканото нещо, което бях срещала напоследък. Усетих някакво желание да се заражда в мен.
  Таксито дойде. Обърнах глава към Нея и изтръпнах. Нямаше я на пейката. Ужасих се. В това състояние имаше навика да флиртува с абсолютно непознати. Много рядко се случваше, но всеки път беше готова да си го вземе в къщи, а кой нормален мъж би й отказал. Стигала съм до сериозни разправии заради по-упоритите. И сега не беше изключение. Видях я да разговаря с някакъв, който седеше на капака на спортна кола.
  Прехапах съблазнително устни, търсейки на ум начин как да го замъкна с мен. Направих крачка към него, а той се усмихна подкупнически. Осъзнавах колко много съм пияна, но желанието в мен растеше. Поставих пръст на устните му и заговорих:
  - Сега разбирам какво точно е изпитала онази от преди малко. - с показалец проследих извивката на красивите му устни - Толкова са изкушаващи, че наистина искам да усетя мекотата им върху моите.
  Почти се затичах на там. Вълната на шока ме блъсна като цунами. Тя седеше пред моята бягаща бройка, а той й се усмихваше съблазнително. Не чух какво си казаха. Стигнах точно преди да му се увеси на врата, а той с охота да я попрегръща (никой не я режеше). Дръпнах я и за пореден път застанах между нея и сваляча. Толкова бях ядосана, че кипнах. Обърнах се към него:
  - Навлизаш в територията ми! Ще изгориш!
  Прегърнах я, за да я задържа по-далеч и с по-мил тон й казах на родния ни език.
  - Ще съжаляваш, ако пропуснеш пълнежа и налетиш директно на черешката. Това ли искаш?
 Погледнах я и се захилих. Това ли исках? В този момент нуждите ми взимаха превес, така че да, това исках, но ме хвана срам да си го призная:
  - Да тръгваме - казах и пратих въздушна целувка на засуканата ми поредна, изпусната бройка. - А можеше да стане забавно - смотолевих на себе си вървейки подпряна на нея.
  - И аз си мислех това преди малко. - прошепнах.
  Обърнахме гръб на момчето и я поведох към таксито. Тогава го чух да ме вика:
  - Зелени очи!
  Погледнах го през рамо. Държеше якето ми и ме гледаше.
  - Това е твое. - каза и приближи, отново го наметна на раменете ми и отново си тръгна.
  Загледах се в гърба му. “Зелени очи”? Бях чувала това и преди. Изтръпнах от залялото ме осъзнаване. Това беше онзи с шапката от покера.