Сериалът II

2006

 Приготвях се за играта тази вечер. Бях в не особено добро настроение. Не исках да виждам Кими (както тя го наричаше), все по-неприятен ми ставаше. Още повече сега, откакто разбрах, че се домогва до моето момиче. Обаче трябваше да разбера за новите слухове. Гаджето ми беше тук, все нещо щеше да се говори за него.
  Днес събитието щеше да се състои в хотелски апартамент. Точна, както винаги, бях на мястото. Имаше няколко маси, нови играчи, стари играчи, но Онзи Ким го нямаше. Отдъхнах си, нямаше да се налага да го търпя.
  Настаних се на посоки и се заслушах в клюките. Нищо интересно за момента. С лекота печелех.  Половин час след началото на играта, той цъфна. Приближи се до моята маса и издърпа едно от момчетата за яката. Седна и се захили насреща ми:
  - Радвам се да те видя. Облечена - допълни.
  Нямаше какво да отговоря на това и само се усмихнах. А той веднага започна да дрънка:
 - Чухте ли последните клюки около новия филм, който японците снимат тук?
  - И какво за него? - с досада попита единственото друго момиче на масата.
 - Смениха главния си актьор - продължи той - Моят приятел, с който имахме общ проект преди време, ще участва.
  - Сериозно ли? - мацката се оживи. - Крайно време е да ме представиш. Отдавна те моля за това.
 - Може. Той вече е свободен.
  Кими разгледа картите си и се захили към мен. Чак сега ми светна, че говори за Гаджето ми.
  - Че бил ли е обвързан? - възкликна друг Ким.
 - Да. С някаква европейка - обясни дразнещия Ким - скоро трябваше да си обявят официално връзката. Но й е бил шута.
  - За пръв път чувам, че е имало някоя. - същото момиче пусна въздишка. - Какво знаеш за нея?
 Интересно чувство се загнезди в стомаха ми. Не ми се беше случвало да ме обсъждат пред самата мен.
  - Все тая коя е. Вече е бивша и той е свободен. - погледна ме, търсейки реакция. - Не си е заслужавала явно.
 Нямаше така лесно да се поддам. Той го разбра и пробва с друго.
 - Та този мой японски приятел се оказа познат на едно друго момиче - отново затърси реакция у мен - интересни неща разбрах и за нея.
  - За кой говориш по-точно? - попита Ким, стоящ от лявата му страна.
  - За момичето с което излизам от известно време. Оказа се доста по-интересна, отколкото предполагах.
 - Ще споделиш ли? - момичето Ким прозвуча наистина заинтересована.
  Не се сдържах и се намесих в разговора, преди да е изцепил нещо, което би ни разкрило.
  - Нека споделя и аз нещо. Около тази, с която излизаш, се навъртат опасни хора. Нима мислиш, че ако разберат за теб, ще оставят нещата така?
  - И какво ще ми направи онази “опасна”, татуирана откачалка?
 - Откачалката ти е най малкия проблем. Преди това трябва да се справиш с бившия й приятел, уговорения брак, бащите от двете страни и една маниполативна майка. И никой от тях не е случаен.
Видях как очите му се разшириха и продължих:
  - Татуираната откачалка по една случайност е дъщеря на шефа на Организацията.
 Настъпи кратка пауза, докато играчите смилаха информацията.
  - За близнаците ли говориш?!? - учудването на момчето до мен беше премесено с ужас.
 - Именно - погледнах го сериозно.
 - Човече, сериозно, не ти трябва да имаш работа с тях - каза то гледайки Кими - Все едно кое е момичето, не си заслужава неприятностите.
  - Кои са тези? - попита той с искрено любопитство.
  - Нали знаете за връзките на баща ми в Китай? - обясни изплашеното момче, всички на масата кимнаха - Има ги благодарение на Организацията. Работи лично с шефа й.
  Опа, това не го знаех. Ама и аз с моята голяма уста...
  - Никога не съм ги срещал - продължи - но съм чувал доста неща за тях. Направо страховити.
 - Стана ми интересно. Колко страховити - натърти на думата - може да бъдат две момиченца? - и пак онази подигравателна усмивка.
 - В грешка си, човече. Момче и момиче са. А по-лошото е, че тя е по-опасната. В средите на баща ми ги наричат “лесния и трудния начин”. Познайте кой е трудния?
  Кими се изсмя на глас:
   - Да не би да е тя, а?
   - Никак не е смешно! - каза момчето, в гласа му имаше нотка раздразнение - Идея си нямаш, какви неща се говорят за нея.
  - И аз съм чувала за тях - тихо каза момичето - по-точно за ръкавиците. Но мислех, че това са градски легенди.
  Единствения нов играч на масата ни, който до сега мълчеше, се намеси в разговора:
  - Никой от вас няма ясна представа какво се случва нали? - погледа му обходи всички. - Говорите за хора и неща, за които не знаете нищо. Този разговор се направете, че никога не сме го водили.
  Хвърли картите си и стана.
  - Косата ми настръхна само при споменаването на Организацията. Изобщо допускате ли колко са опасни тези хора? Ще се преструвам, че не съм седял на една маса с вас.
  По дяволите, отворих кутията на Пандора. Наистина не знам кога да си затварям устата. Изумих се, колко много неща се знаят за мен и тук. Време беше да се омитам.
 - Да те черпя питие и да поговорим на саме? - въпроса на Кими беше насочен към мен.
  - Няма нужда. Казахме си достатъчно.
  Последва ме докато излизах от апартамента.
  - Няма да се откажа от нея.
  - Ще се наложи.
  - Не ме плашиш.
  Бяхме стигнали до вратата.
  - Ако застрашиш пребиваването ни тук, ще ти причиня невъобразими неща. - погледнах го сериозно.
- Не съм глупак. Няма да прецакам шансовете си.
  Усмихнах се, поставих ръка на гърдите му и се приближих до ухото му:
 - Аз ще ги прецакам. -  прошепнах.
  Тръгнах си без да дочакам реакция.