Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

1

Здравейте.👋 Това е новата ми история.🙌 Дано ви хареса👍. И ако искате да я продължа пишете като коментар✍🙏.

_________________________

Казвам се Джеон Джънгкук и съм на 19 години. Последна година в гимназията. Живея в Сеул - сам. Родителите ми са в чужбина.

Ще разкажа малко за себе си.
Много съм срамежлив и не общувам много с хората, защото трудно се доверявам, но въпреки това имам много приятели. Обичам да пея и танцувам. И така нататък.

Най-добрия ми приятел се казва Джимин. Той е по-голям от мен, но все пак не е като другите. Не ми забива нож в гърба.
И толкова за мен.

Днес беше събота и затова реших да се обадя на Джимин. Взех си телефона и му се обадих.

Ало Джимин свободен ли си днеска?- попитах го.

Ало Кук не съм свободен. Извинявай, но съм на работа. Някой друг път. Става ли?- отвърна ми той като се чуваше някакъв глас до него.

Добре. Извинявай, че ти се обадих. Не знаех, че си на работа.- отвърнах му като се изправих от леглото на което все още лежах.

Няма проблем.- каза и затвори.

Аз отидох в банята и си взех един душ. Излезнах и се облякох. Отидох в кухнята и закусих. След това реших да излезна, да се поразходя.

Точно когато излезнах от вкъщи видях Хоби да тича с някакво момче към мен. Другото момче не изглеждаше много зле. Кафява коса, тялото му беше в хубава форма и беше симпатичен.

Куки! Сво... свободен ли си?- едвам ме попита Хоби когато стигна до мен. Не можеше да си поеме дъх.

Да свободен съм, но можеше да не тичаш чак до тук. Можеше да ми се обадиш.- казах му като го потупах по гърба.

Знам, но бяхме на близо и затова решихме да тичаме.- започна да се обяснява.- Между другото това е Техьонг. Един мой приятел, който наскоро се върна от чужбина.

Приятно ми е да се запознаем. Казвам се Джънгкук, но може да ми казваш Кук или Куки.- подадох си ръката на момчето, за да се здрависаме.

И на мен ми е приятно Куки. Може да ми казваш Те.- той също си подаде ръката и ние се здрависахме.

Къде ще ходим сега?- попита ни Хоби, който вече дишаше нормално.

Аз предлагам да отидем в парка. Да седнем на някоя пейка. Да си вземем нещо за пиене и да си говорим.- предложих им като пуснах ръката на Те.

Съгласен съм.- каза Те като се усмихна. Не знам, но изведнъж сърцето ми започна да тупти по-бързо, когато се усмихна.

И аз съм съгласен.- каза и Хоби.

Потеглихме към парка.

Много бързо стигнахме. Седнахме на една пейка и започнахме да си говорим.

Те ми разказа за себе си както и аз на него. Оказа се, че той е колкото Джимин на години и даже се познава с него...

Много бързо мина времето. Вече беше вечер когато решихме да си ходим.

Добре хора аз съм до тук. Ако искате утре пак да се видим.- попитах Хоби и Те.

Няма да мога, защото утре ще помагам на Те с пренасянето на багажа му.- каза Хоби като ми се усмихна.

Добре.- веднага се намусих и отключих входната врата на дома ми.

Хайде Куки ние тръгваме.- каза Хоби и потеглиха.

Гледах как двамата се отделечават от мен, но защо се чувствах така тъжен, когато казаха, че са заети?

Влезнах във вкъщи и веднага отидох да хапна нещо. Преоблякох се и се проснах на леглото. Взех си телефона и видях че имам едно непрочетено съобщение от непознат номер. Отключих устройството и видях съобщението.

Chat:

Непознат номер:
Здравей!

______________________

Ох незнам дали се получава добре, но дано Ви е харесало.😅😊😊