Приближих се към мястото на което се намираше фигурата и забелязах, че са две. Приближих се още малко и установих, че това беше Хоби. Помислих, че се натиска с гаджето му, но тази мисъл си отиде. Натискаше се с някакъв изрод, който за първи път го виждам. Отидох възможно най-близо до тях. Застанах пред тях и ги гледах.
Хоби...
Той ме чу и се обърна. Погледна ме учудено.
Какви ги вършиш?- попитах ядосано.
Какви ги върша ли? Никви.- отсече Хоби.
Как така никви?- отново попитах.- Нали си имаш приятел. Защо ще му го причиняваш?
Приятел?- обади се онзи изрод.
Не го слушай ъм.... както ти е там името.- погледна го Хоби.
Човека се ядоса. Изгледа го злобно и реши да си тръгне, оставяйки мен и Хоби сами, един срещу друг.
Хоби.... Пак те питам. Какви ги вършиш?
Джънгкук....- започна да говори спокойно той.- Знаеш какво е чувството да си използван нали.
Хоби много добре знаеш, че зная.
Да знам....- допълни.- А знаеш ли, че и мен ме използват?
Какви ги говориш Хоби. Нали си имаш Су Юнг Мин.
Хахаха...- бурен смях се изля от устата на му.- Той е толкова задоволителен, колкото и една краставица.(Боже какви ги пиша😂)
Хоби добре ли си? Нали сте двойка, нали го обичаш?
Това, че лесно се връзваш не е моя вина. Това беше една лъжа Куки. Една малка лъжа от която само аз страдам.
Какво имаш предвид?
Ами.... Когато дойдох у вас... онзи ден. Исках да ти кажа, че аз също обичам Техьонг, но той взе че се появи.
Усещах.... очите ми се пълнеха със сълзи, които чакат да бъдат пуснати.
Куки.
Д.... да...
Знаеш ли колко пъти бях използван зареди теб?
К.... ак така зареди мен?
Ами.... явно не си забелязал от какво се е нуждаел Те.
Какво?!
Добре, че го обичам, за да се съглася на такова нещо. Всъщност ме болеше много.... болеше ме това, че викаше твоето име, а не моето...
Те просто тръгнаха. Сълзите ми.... Оставих ги да се стичат по зачервените ми бузи. Защо Те го е правел? Защо, защо?....
Предполагам сега ме мразиш. Не те виня, но само едно ще кажа.....
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
От както Те те хареса, аз те НАМРАЗИХ!
•
•
•
•
Това бяха последните му думи. След това
той си отиде.
•
•
•
Останах сам с мислите ми....
•
•
•
Един и същ въпрос ми се въртеше из главата....
°
°
°
°
°
°
"Защо?"
____________♥ ____________
Ем.... Надявам се да ви е харесала!
Ако има грешки се извинявам!
ESTÁS LEYENDO
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
Historia CortaЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
