Джимин:
Еййй... Кук как върви при теб и Те?Джимин:
Какво стана? Случи ли се нещо интересно?Джимин:
Искам да знам...Реших да му пиша какво е станало днес.
Джънгкук:
Джимин...Мина една минута и телефона ми извибрира.
Джимин:
Кук какво стана? Как си? Какво стана дребен?Джънгкук:
По-спокойно бе...Джимин:
Кво спокойно... та вие бяхте не Луна Парк... мястото на което се случват толкова много неща. Ся разказвай...Джънгкук:
Добре... Значи...Джимин:
Дааа...Джънгкук:
Всичко вървеше супер. Аз носех заешки уши и се снимах с едно малко момиченце. Минахме през всички атракции и за накрая решихме да оставим виенското колело на което после Те ме целуна...Джимин:
...Джънгкук:
Какво има?Джимин:
Целуна ли сте се?Джънгкук:
Ами... Да...Джимин:
Ти как се чувстваш сега?Джънгкук:
Честно казано... и аз не знам...Джимин:
Те те е целунал нали. Ти отвърна ли?Джънгкук:
Ами не..... Аз не знаех какво да сторя в този момент, но съм много щастлив сега.Джимин:
Щастлив си... Естествено, че ще си щастлив. И аз бях много щастлив, когато Юнги ме целуна за първи път.Джънгкук:
Това е супер Джимин, но аз ще си лягам. Много съм уморен.Джимин:
Как няма да си уморен щом сте минали всички атракции.Джънгкук:
Да... лека.Джимин:
Лека...Оставих телефона си да се зарежда и отидох до кухнята. Бях малко гладен и затова си направих един сандвич.
Когато го изядох отново се качих в стаята ми. Преоблякох се и легнах на леглото ми. Загледах се в белия таван. Мислех за тази целувка..., мислех дали Те е почувствал нещо или го направи само и само да си отворя очите.Аааа...... не знам какво да мисля.- изкрещях с цяло гърло.
Хванах възглавницата и се свих на топка започвайки да се въртя като шантав. Накрая, истощен от въртенето, съм заспал...
Ехоооо... Качих главата по-рано.
Какво мислите!
YOU ARE READING
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
Short StoryЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...