Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

11

и.....
Пред дома ми имаше добре облечено, русо момче. Ама наистина беше хубаво. Беше се загледало в телефона си и когато аз и Джимин излезнахме от къщата ми момчето погледна към нас. Джимин се укокори, когато видя момчето, но после се усмихна толкова сладко, че не мога да го опиша.

ЮНГИИИ!!!- извика се Джимин и тръгна бегом към русокосото момче.
Момчето се усмихна и размята ръце.

Ела дребен.- каза момчето и двамата се прегърнаха. Оооо... много са сладки.

Започнах да ги гледам и не се усетих, че момчето казващо се Юнги ме гледа. Той прошепна нещо на Джимин и той ме погледна. След това с ръка ме накара да дойда до тях. Аз кимнах и тръгнах към тях, но малко ми беше неловко.

Здравей.- каза ми момчето.

Здравей.- отвърнах му.

Аз се казвам Мин Юнги. А ти?- попита ме той като си подаде ръката.

Аз съм Джеон Джънгкук. Приятно ми е.- подадох си и аз ръката.

И на мен.- отвърна ми Юнги и двамата се здрависахме. След това се обърна към Джимин и си сложи ръката върху главата му, натискайки я леко надолу.

Аааа... какво има? Нали ти казах защо дойдох тук.- започна да мрънка Джимин и се опитваше да махне ръката на Юнги от главата си, но не му се получи.

Да, но аз мислех, че ми изневеряваш.- каза Юнги на Джимин и продължи.- Все пак не съм те виждал от седмица.

Чакай... Какво? Изневерява ли чух?

Ама вие двамата...- погледнах ги учудено.

Ами да двойка сме. Този дребосък не ти ли е казал?- попита ме Юнги.

Не... нищо не ми е казал.- казах, а Юнги си махна ръката от главата на Джимин. Той се изправи и ме погледна леко засрамен от ситуацията.

Извинявай Куки.- каза ми Джимин и се намуси. Това наистина ли е Джимин, който познавам? Сега е толкова сладък. Юнги му се усмихна и го целуна по устните. Накара Джимин и мен да се изчервим. Аз, защото ги видях да се целуват пред мен, а Джимин от срам. Толкова са сладки. Искам аз и Те също да сме толкова сладки като двойка, но не се знае дали ще станем такава.

Ам... Юнги на колко си?- попитах любопитно.

Ами на 23. С Джимин имаме две години разлика. Както и той с теб.- отвърна ми той.

Чакай... от къде знаеш колко години разлика имаме с него?- отново попитах.

Той ми е разказвал за теб, но аз не знаех как изглеждаш на живо.- каза ми Юнги.

В този момент някаква ръка ме хвана за рамото. Обърнах се и видях Те ухилен до уши.

Те. Какво правиш тук?- попитах леко засрамен в ситуацията в която се намирам сега. Моето лице беше на сантиметри от лицето на Те, а Джимин и Юнги ни гледаха.

Дойдох да те взема... Кукинце.- отвърна ми той и ме прегърна, а аз седях и не отвръщах на прегръдката. След това Те ме пусна и се намуси.

Какво?- попитах.

Ти не ме прегърна. Сега съм тъжен, защото моето Куки не ме прегърна.- отвърна ми и си скръсти ръцете като малко дете. Оооо колко е сладък.

Първо не съм твой, второ ще те прегърна после. Нека първо да изпратя Джимин и Юнги.- казах и ги посочих с ръка. Той ми кимна в знак на съгласие, а аз ги изпратих. Джимин ми се усмихна, а неговата усмивка знечеше да внимавам. Те си тръгнаха и ние с Те останахме сами.

Сега...- каза Те.- Чакам си прегръдката...

Ми чакай си я.- отвърнах.

Еее... Много си гаден,- каза той мрънкайки си под носа.- но пак си те обичам.

При тези негови думи се исчервих. Укокорих си очите и го погледнах.

Какво? Не лъжа. Обичам те толкова много, че не мога да го опиша с думи.- каза Те с голяма усмивка и след това ме целуна по бузата. Той ме целуна по бузата... ааааааззззз.... умирам от щастиеее.....