Събудих се, сгушен в любимия ми човек. Те още спеше, затова станах съвсем тихо и влезнах банята. Изкъпах се и сложих една бяла кърпа около кръста ми и излезнах.
Когато излезнах видях будня Те, който гледаше към мен. Очите му се разшириха малко, а на мястото на отворената уста, застана една мазна усмивка.
Какво ме гледаш, сякъш не си ме виждаш гол??- попитах.
Аз съм те виждал, но.... не съм те виждал мокър.- отвърна ми той като стана от мястото си и се запъти към мен.
Аз започнах да вървя назад, докато не се опрях в стената. Той си сложи двете ръце отстрани на мен и ме погледна. Аз отвърнах на погледа му.
Хьонг...- казах с треперещ глас.
Да зайче...- отвърна ми Те с дълбокия си глас.
Хайде да закусим.- погледнах надолу.
Добре заек.- усмихна се сладко, сладко.
Оййййй... това е много сладко човече. Той се отдръпна и ми направи път да мина, за да се облека. Отидох до гърдероба ми и извадих една бяла тениска и черни шорти. Облякох ги и с Те слезнахме долу за закуска.
Когато закусихме Те си отиде и аз останах сам.
Реших да погледна телефона си и видях че имам съобщено от Хоби.
Хосеок:
Кук... Благодаря, че ми даде надежда. Сега вече имам човек с който ще прекарам живота си! Оказа се прав.... Благодаря ти!
Успял е!
Джънгкук:
Браво Хоби. Радвам се за теб!
|°•°|°•°|°•°|°•°|
Кратко е ама само това ми хрумна.
Дано ви харесва!
Сорка ако им грешки и да...
Бб за ся... ОБИЧКАМ ВИ!!
<3 <3 <3 <3
YOU ARE READING
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
Short StoryЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
