Chat:
Юнги:
Бебе нали днес щяхме да се видим...
Джимин:
Извинявай бейб... Но трябваше да остана в нас...
Юнги:
Станало ли е нещо?
Джимин:
Виж... не е много късно... ела у нас. Сега! Веднага!
Юнги:
Чим плашиш ме.... харесва ми! Идвам!
Джимин:
Чакам те~
Часа беше 23:05, но на Юнги не му пукаше... би отишъл у Джимин в колкото и да му каже.
Той се облече и тръгна към дома на гаджето си, а през това време Джимин стана от стола на който беше седнал и се качи в стаята където се намираше Джънгкук. Влезна и видя, че той още спи. Отново слезе и зачака Юнги.
°^°
Техьонг през това време не спираше да звани и пише на Джънгкук. Искаше да му обясни всичко... но уви Джънгкук не само че спеше, ми и си беше спрял звука на телефона.
По-големия се притесняваше много, понеже не знаеше къде се намира неговото бебе, а това го влудяваше...
Chat:
Техьонг:
Куки! Моля те вдигни ми, пиши ми! Нека да поговорим! Умолявам те! Когато си на линия ми пиши или ми се обади, но само не ме игнорирай!
Техьонг:
Знам, че съм направил грешка и искам да я поправя! Само ми дай възможност да го сторя! Знам, че не искаш да ме виждаш и чуваш... И те разбирам, но искам да поговорим... Дано скоро се включиш на линия!
YOU ARE READING
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
Short StoryЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
