Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

16

Алл...- извиках тихо, защото си ударих задника.

Аз... извинявай не те видях.- човека в който се блъснах дойде до мен и започна да ми помага, да се изправя.

Няма нищо... спокойно. И сам мога да се изправя.- отвърнах поглеждайки към горе-долу познатата фигура пред мен.

Аз се изправих и погледнах към къфявокосото момче пред мен.

Наистина се извинявам. Аз... винаги ми се случва това.- момчето се разтрой и наведе глава.

Няма проблем.- аз се усмихнах и отвърнах. Момчето пред мен се усмихна и виднагна радостно глава.

Между другото казвам се Ким Сеокджин, но може да ми казваш Джин.- кафявокосото момче си подаде ръката, а аз я приех.

Аз се казвам Джеон Джънгкук, но може да ми казваш Кук или Куки. Приятно ми е!- отвърнах с усмивка.

И на мен.- с усмивка на лицата двамата се здрависахме.

Постояхме на местата на които и двамата бяхме паднали и си говорехме. Вече се сетих от къде ми е познат... Това е един стар приятел на Джимин...
След сигурно още половин час вече свършихме с разговора ни и двамата се разделихме. Казахме си по едно чао и двамата поехме в различни посоки. Аз тръгнах към вкъщи, а Джин каза че отива при приятеля си.

Вървях с бавни крачки към вкъщи, когато видях Те пред някаква къща. Тъкмо щях да се развикам като побъркан и от къщата излезе някакво момче. Реших да се скрия зад най-близкото дърво, което беше до мен и да видя какво ще стане и кой е този. Първите мисли, които ми минаха през ума бяха, че Те ми изневерява, но аз и той още не сме двойка така че, това отпада. И все пак той каза, че ме харесва. Момчето и Те се доближиха малко, до такава степен, че да видя лицето на момчето. И когато го видях го познах... Ох... това беше Хоби. Акъла си изкарах... Вече спокоен реших да спра да се крия и да отида да ги поздравя. Показах се и с бързи крачки отидох до двамата идиоти.

Здравейте!- помахах с усмивка, но все пак още ми беше неудобно зареди онази целувка.

Здравей... Куки.- с фалшива усмивка ми помаха Хоби.

Куки какво правиш тук?- попита ме Те.

Ами бях до мола и сега се прибирам. Реших да мина на по пряко и ви видях, но Хоби ти не живееш тук. Защо излезна от тази къща?- попитах любопитно.

Ол... ам тази къща е на Те...- започна да ми обяснява, но беше прекъснат от Те.

Куки извинявай, но ние трябва да тръгваме. Имаме работа.- каза Те и погледна към Хоби.

Ооо... да, да... имаме работа.- Хоби също погледна към Те.

Ами добре тогава. Чао.- аз ги погледнах и си продължих по пътя.

Двамата тръгнаха в обратната посока в която аз бях тръгнал. Много се учудих на държанието им сега, но все едно... После ще пиша на Те, а сега нека да се прибера, за да си почина.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Hora vijdam, che tazi kniga q chetat hora... :O :O :O
Nqkoi chete taq glupost... IEII!!
BLAGODARQ NA VSEKI KOITO Q CHETE!!!!!❤❤❤❤❤❤❤❤❤
❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣
AKO IMA GRESHKI...SORRY!!!