Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

12

Радвам се много от целувката.(като циганче не баничка 👌😂😂)

Куки... хайде да тръгваме.- каза Те мрънкайки си отново под носа.

Добре. Хайде.- отвърнах като започнах с двете си ръце да си търкам зачервените бузки.

С Те се качихме в колата му и потеглихме към Луна Парка.
Не след дълго стигнахме.
Още с влизането ни той взе два големи захарни памука и май някаква шапки. Когато се върна до мен, ухилен до уши, ми подаде единия захарен памук. Аз го взех и когато погледа ми беше закован за розовата красота пред мен Те ми сложи заешки уши на главата. Толкова нелепо изглеждах с тях, но той не ми даде да ги сваля. Каза, че ако ги сваля ще ми се разсърди, а аз като послушно човече веднага се вързах и му казах, че няма да ги сваля целия ден. Той се усмихна и ме пита дали обещавам, а аз засрамено казах, че обещавам.
Тръгнахме към първата атракция, която видяхме. След това продължихме към другите и решихме да оставим виенското колело за накрая. След няколко часа свършихме с всички атракции без колелото. Тъкмо се запътихме към него и едно малко момиченце ме хвана за ръката.

Зайо Байо ще се снимаме ли?- попита момиченцето, а аз и Те седяхме и я гледахме.

Извинявай, но аз не съм зайо байо.- отвърнах клякайки до момиченцето, но то взе че се разплака.

Знаеш ли какво?- каза Те също клякайки до момиченцето.- Той е зайо байо и ще се снима с теб.

УРААА!!- усмивката на детето се върна, а родителите му, които седяха зад него, ни благодариха тихо.

Родителите на момичето си дадоха телефона на Те и той ни снима. След снимката детото щастливо, че се снимало със зайо байо, ми благодари и ми даде една топла и хубава прегръдка. Те през цялото време ме гледаше и се радваше на малкото дете и сигурно и на мен, защото по едно време се усмихнах баш като заек. Момиченцето и родителите му си тръгнаха и ние с Те продължихме към последната ни дестинация. Колелото беше толкова голямо, че ме хвана страх. Погледнах уплашено нагоре да го видя по-добре. Усетих как нечия ръка ме хваща през кръста. Обърнах се и пред мен стоеше Те.

Ако те е страх, няма да се качваме.- каза и ме придърпа към себе си.

Не... как ще ме е страх.- казах с фалшива усмивка и наум си казвах лъжец.

Сигурен?- отвърна Те и ме премести още по-близо до неговото тяло.

Естествено, че съм сигурен.- продължих да отговарям с фалшив смях.

Добре и без това съм с теб, ако се уплашиш има в кой да се сгушиш.- каза ми той след като ме пусна и с топла усмивка ме подкани да се кача на мястото за сядане. Дали има човешки домати, защото ако досега е нямало, вече има.

Мнения??!!!
Как е?
Какво мислите?