Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

69

Техьонг и Кук стигнаха мястото. По-големият паркира колата, после двамата излезнаха от нея.

И... къде е мястото? - попита Джеон.

Потрай малко. Ще видиш. - Те му отвърна като накрая го дари с една от неговите прекрасни усмивки.

Сърцето на мъника започна да препуска. Какво да се прави. Чувствата не са го напуснали.

После Ким продължи да върви напред, а Джънгкук го следваше.

След минути стигнаха една поляна. На нея имаше одеало с една кошница.

Какво е това Те? - Кук гледаше усмихнато.

Ами... малко подаръче преди завършването ти. Ако си съгласен... да хапнем. - Техьонг отново се усмихна.

По-малкият кимна и бързо се настани на одеалото. След него и Те.

По-големият започна да изкарва различни храни от кошницата. Кук следваше ръцете му и не спираше да се удивлява, а сърцето му.... не спираше да тупти точно като на заек. Имаше чувството, че всеки момент щеше да искочи, а лицето му.... то бе придобило червен нюанс.

Когато яденето бе изкарано и поставено пред двамата, те започнаха да се хранят, ни в тишина. Тя скоро бе развалена от Те.

Харесва ли ти? - попита той.

Да! Много е хубаво, но става късно. След малко трябва да тръгвам. - отвърна му Кук и леко се натъжи от тази мисъл.

Супер че ти харесва Куки, а за тръгването... спокойно. Нали аз ще те върна. - каза Те и отново се усмихна.

Джеон също се усмихна и след това продължиха да се хранят. Говореха си през цялото време за много неща. Дори Те зададе въпрос на Кук, а той беше "Искаш ли дете?". Мъника се притесни и затова не му отговори.

Мина час в говорене след като се наядоха и решава да си ходят.

Станаха от земята, прибраха одеалото във вече празната кошница и тръгнаха към колата.

Когато я стигнаха се качиха в нея и потеглиха обратно към дома на Джимин.
През пътя отново си говореха. Спомняха си какво са правили докато бяха заедно. И на двама сърцата бяха полудели в този момент, но някой не направи нищо.

Така не след дълго стигнаха. Те излезе от колата заедно с Кук и го изпрати до вратата, но преди да се разделят на нея по-малкия се спря.

Ам... Т-Те. И-ска-шли у-ут-ре д-а д-дой-деш н-на за-завърш-ването м-ми. – притеснено го попита той.

Като заекваш си толкова сладък. Разбира се, че ще дойда. – след това Те го прегърна и бързо тръгна обратно към колата си.

Джънгкук го гледаше невярващо, но си спомним как на първата им среща си тръгна по същия начин. После се прибра и завари Джимин да яде.

Хей приятел. Как мина? – попита той.

Ами... супер. Ядохме затова аз не съм гладен и смятам да лягам, за да стана рано утре. – отвърна му Кук и се качи нагоре.

Чим започна да се усмихва и вътрешно искаше да се изкрещи от щастие, но се сдържа. Писа на момчетата, че е минало страхотно и те също се зарадваха.

През това време Джънгкук се съблече и сложи едни къси панталони. Легна без тениска и одеало заради топлото време. Загледа се в тавана и се усмихна, заспивайки с тази усмивка на лице.