Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

10

Всички останали дни минаха много скучни, единственото не скучно беше това, че всеки ден с Те си писахме или излизахме някъде заедно.

Днес беше събота и с Те се разбрахме да се видим. Той поиска да отидем в някой Луна парк. Аз бях против, защото... имам си причина да... ще има много хора, които ще ме гледат когато Те направи нещо с мен или до мен, или просто направи нещо, което ще ме накара да се изчервя до такава степен, че да ме помислят за човешки домат. И накрая може да решат да ме изядат. Хаха какви ги дрънкам още от леглото. Оххх... най-накрая реших да стана ама не ми се ставаше, ама трябваше, за да се видя с Те. Влезнах в банята... Искъпах се... Излезнах от банята... Започнах да си избирам дрехи... Не можех да си избера... Реших да се обадя на Джимин, за да ми помогне. Взех си телефона... И го набрах...

Ало...- казах отегчено.

Ало. Кук какво има?- отвърна ми Джимин.

Ами... искам съвет от теб хьонг.- казах, но не се усетих, че само на Те казвам хьонг.

Аа... Кук ти хьонг ли ме нарече и защо искаш съвет от мен?- веднага отвърна той.- Знаеш ли какво... и без това съм близо да вас. Ей сега ще дойда.- довърши и затвори.

Седях на едно място и на ум си казвах колко съм глупав. Аз не бях казал на Джимин за Техьонг и сега ще трябва да му разкажа всичко, защото не мога да го излъжа. Опитвал съм се, но никога не ми се е получавало при него. Винаги ме разкрива.
Отдъхнах тежко и в този момент се чу тропане на вратата. Отидох и я отворих. Пред мен стоеше едно кафявокосо момче, добре облечено, зачервено и едвам дишащо, защото явно е бягало. Когато се нармализира дишането му той се изправи. И... това... КАКВО? Това беше Джимин. Защо си е сменил цвета на косата и защо по дяволите изглежда така, сякаш отива на среща?

Джимин?...- казах въпросително като се опитах да видя лицето му.

Да аз съм. Не ме позна нали.- отвърна ми той и ми се усмихна.

Как да те позная. Сменил си си цвета на косата и носиш тесни черни дънки и черна риза все едно ще ходиш на среща.- започнах да говоря и не спирах да го оглеждам. Честно казано дънките му сядеха много добре и в допълнение с черната риза... изглеждаше като модел.

Мда... Реших малко да си сменя имиджа. Какво ще кажеш?- каза Джимин и се усмихна още повече като прекрачи прага на вратата.

Супер си, но сега не си дошъл, за да ми се показваш... Нали?- попитах и затворих дървената врата. След това Джимин се обърна.

Да... Сега... защо искаш съвет от мен и какъв точно съвет искаш? И добре ли чух одеве, че ме нарече хьонг?- каза сериозно Джимин.

Аз седнах на дивана в хола, а Джимин ме последва.
Разказах му абсолютно всичко, как се срещнахме с Те, как той ми призна чувствата си към мен, как обмислям да му предложа скоро, а той седеше и ме гледаше сякаш е паднал от Марс.

Какво? Не ме вини. Знаеш, че лесно мога да харесам някой.- скръстих ръце и се намусих.

Да. Знам, но от две седмици се познавате. Поне да мине месец. Чу ли?- каза той и си постави едната ръка на гърба ми.

Да... прав си.- откръстих ръцете си и ги сложих на коленете ми.

А сега...- Джимин стана и плясна двете си ръце.- Да ти изберем облекло.

Аз кимнах в знак на съгласие и двамата се качихме в стаята ми. Отворихме гърдероба ми и след това Джимин изкара един чифт черни накъсани дънки. След тях изкара и една червена риза. Боже... от кога имам червена риза?

Така... облечи това.- той ми подаде дрехите и излезе от стаята ми.

Аз се облякох и след това също излезнах от стаята ми. Джимин ме накара да се завъртя няколко пъти, за да ме огледа. Когато му харесах се ухили до уши.

Какво?- попитах.

Нищо... просто, ако не си падах по друг, досега да съм те исчукал няколко пъти.- отвърна ми той и ми намигна.

Я пак... падаш си по някой?- казах и го погледнах въпросително.

Мда... Но няма да ти казвам сега... Става ли?- Джимин ми отвърна като се изчерви леко.

Ох... добре влюбено гълъбче.- въздъхнах и си обух обувките.

След това отворих входната врата и......

Ето я и новата част!!!
Мнения????