Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

15

Отново се събудих рано. Защо? Реших да не се мъча да спя, а да потренирам малко. Преоблякох се с дрехи за тичане и излезнах от нас.

............(след тичането)

Върнах се у нас чисто мокар от пот и гладен... трябваше да хапна нещо преди да излезна. Влезнах в банята и се изкъпах. Когато бях готов, излезнах от банята и пак застанах пред огледалото. Огледах се и забелязах, че на корема ми са започнали да се оформят плочки... Супер! Сега Те ще има стегнато гадже...... оххх какви ги дрънкам. Отидох в стаята си и взех първите дрехи, които очите ми видяха и се преоблякох с тях. Реших да излезна отново, но щях да отида да хапна някъде. Тъкмо си взех телефона и някой ми писа.

Непознат номер:
Здравей Джънгкук... Свободен ли си?

Джънгкук:
Извинявай, но кой си ти?

Непознат номер:
Аз съм Юнги.

Джънгкук:
Ооо здравей! Да свободен съм, но защо питаш?

Искате ли да запазите този номер под името Юнги?
Да                                   Не

Юнги:
Ами искам помощ за подаръка на Джимин... Ще му взимам за рождения му ден и искам помощ.

Джънгкук:
Добре,но къде искаш да дойда?

Юнги:
Ами ела в мола.

Джънгкук:
Добре идвам, но може ли преди да почнем с избирането да си взема нещо за ядене?

Юнги:
Добре дребен.

Джънгкук:
Ок... Хайде идвам.

Юнги:
Добре.

Прибрах телефона си и потеглих към мола. Пристигнах много бързо до него. Започнах да търся Юнги, но никъде не го намерих. Накрая реших да му се обадя.

Ало... Къде си?– попитах.

Обърни се.– отвърна Юнги.

Аз се обърнах и той стоеше точно зад мен.

Оле аз не знаех, че това си ти. Помислих, че си някакъв побъркан.– казах почесвайки се нервно зад тила. Не го познах, защото от рус е минал на синьо и да...

Да... все едно. Хайде да ядеш и да избираш с мен подарък.– отвърна той и ме хвана за ръката.

Тръгнахме  на някъде. Не след дълго стигнахме пред един магазин за различни храни. Аз си взех някаква храна, която за първи път виждам и вкусвам, но наистина беше много вкусна. Изядох я и отидохме в един магазин за дрехи.

Така, а сега... какво смяташ да му взимаш?– попитах учудено.

Ами не знам... мислех си за една риза или тениска.– каза Юнги притеснено.

Защо се притесняваш? Дори и да не му вземеш нещо той нищо няма да каже.– казах опитвайки се да успокоя Юнги.

Знам, но той на мен ми взе много хубав подарък и аз искам също да му взема нещо, което да му хареса много и понеже сте най-добри приятели искам да ми помогнеш с избора.– отвърна ми той като ме погледна.

Аз въздъхнах шумно и започнах да разглеждам за дреха, която на Джимин би му харесала. Разглеждах, разглеждах и нищо докато не се спрях на едно блуза на линии. На Юнги също му хареса и реши да вземе нея. Когато го стори излезнахме от този магазин и влезнах ме в друг... този колко неща иска да му взима. Аз му взех само една тениска, а той какво още ще взима... Боже.

Какво още ще взимаш?– попитах.

Ами едни дънки, които си бях харесал миналия ден.– отвърна усмихнато. След това влезе в магазина. Аз също след него.

Когато взехме дънките, които Юнги беше харесал и които ме накара да меря, решихме да се пребираме. Той ми благодари и си тръгна, а аз останах още малко. Започнах да обикалям и след половин час реших да си ходя, но точно на изхода се блъснах в някой....

Ехо сладки.... ето я новата част....
Дано ви е харесала...
Извинявам се за грешките, ако има такива!!!