Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
Юнги какво е станало? Защо заплака?- веднага попитах притеснено.
Кук... Джимин не ми говори.- отвърна ми той като леко хлипаше, а сълзите му продължаваха да се стичат.
Как така? Защо не ти говори?- казах сядъйки отсреща му.- Успокой се и ми обясни.
Протегнах ръката си и му изтрих сълзите. Няма да го оставя да плачи. Все пак сме добри приятели. Може да се познаваме от скоро, но виждам че не е като старите ми "приятели". Тези който ми забиха нож в гърба.
Добре... Ами... то... той си мисли, че му... изневерявам.- обясни ми Юнги, а аз само седях на едно място. Как може Джимин да си мисли такива нещо?
Юнги, Джимин с кой си мисли че му изневеряваш?- попитах.
С... Хоби.- отвърна ми той.
С Хоби... и защо?- казах.
С Хоби сме добри приятели и той ми е като брат. С него съм много близък и веднъж Джимин видя какво съм си писал с него, но това беше преди години. Видя стари чатове на които Хоби си призна чувствата към мен... но аз не испитвах нищо към него. Джимин си мисли, че сега аз го харесвам, но не е така. Обичам си ЧимЧима и никой друг...- дообясни ми той и сълзите му се увеличиха. Започна да плаче още повече и повече.
Юнги спокойно. Всичко ще се оправи, аз ще говоря с него.- подтикнах загрижено.
Но Кук... и Намджун се опита да говори с него и Джин също. Джимин не иска с никой да говори.- веднагически каза Юнги.
Юнги... аз и Джимин се познаваме от много време и сме най-добри приятели, ако не говори с мен тогава няма да имаме друг шанс.- казах сериозно. И всичко казано е вярно.- Сега искам да се прибереш и да си починеш. От колко време не си спал?
Мисля че от... два дни.- отвърна ми Юнги.
От два дни... а не. Хванах го с едната ми ръка за ръката му като с другата ми ръка хвърлих кафето в близкото кошче и тръгнах към тях, но аз не знам къде живее. Попитах го и той ме упъти. Тръгнахме към тях. Явно няма да се ходи днес на училище... .............. Когато стигнахме Юнги се прибра и аз тръгнах към Джимин. Нямаше да оставя нещата така.... Не искам приятелите ми да се карат... не искам отново да остана сам след една такава караница.......
Sorry za greshkite!!!!! ^_^
I Vidqh che sum na 20 mqsto, a vchera bqh na 57 ili malko poveche ne pomnq...
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Ne znam kak, no blagodarq. Dano da stigna i do po hubavo mqsto😀.
